Приключенията на Казанова

И макар че тези три закони са общовалидни, всеки вид действува по свой начин. Трите усещания, глад, полов нагон и омраза, се удовлетворяват от животните чисто инстинктивно и не бива да ги считаме за удоволствие, защото за удоволствие може да се говори само при един индивид. Само човекът е снабден със съвършени органи, затова действителното удоволствие е присъщо нему, тъй като със своята възвишена способност да мисли, той може да го познае, той го търси, съчетава го с други удоволствия, усъвършенствува го и го разширява чрез разсъждение и спомени.

Човекът не е по-добър от животното, когато се отдава на споменатите три наклонности, без да прибегне до немощта на разум и съждение. Но когато тези наклонности се уравновесят чрез влагане на духовен елемент, тогава усещанията стават удоволствия, и то съвършени удоволствия. Това е едно необяснимо чувство, чрез което само на нас е възможно да изпитваме тъй нареченото щастие и което ние само изпитваме, без да можем да опишем.

Един надарен с разум чувствен човек ненавижда неумереността, презира разврата и сладострастието и се държи далеч от онова брутално отмъщение, което произлиза от първите изблици на гнева. Но той е лаком и задоволява своя апетит само по начина, който отговаря на неговата природа. Той е влюбен, но се наслаждава на любимото същество само когато е сигурен, че насладата му се споделя, а това е в случай само когато любовта им е взаимна. Когато му е нанесена някаква обида, той си отмъщава, след като е обсъдил хладнокръвно най-сигурните средства, които правят отмъщението му удоволствие. Ако понякога е по-жесток, то той се утешава, понеже е действувал с обмисляне, а неговото отмъщение понякога е толкова благородно, че се състои в опрощение. При такива разбирания трите наклонности се явяват израз на душата, която е в услуга на страстите, за да си създаде от тях наслада. Ние търпим понякога глад, за да ни се усладят по-добре ястията, които ще го утолят. Ние забавяме любовната наслада, за да я направим по-силна, и отлагаме момента на отмъщението, за да го направим по-сигурно. От друга страна, естествено, човек може да умре от развален стомах, в любовта се заблуждаваме често от софизми, и човекът, когото искаме да унищожим, избягва често отмъщението ни. Но съвършенството не съществува и този риск трябва да поставим с готовност в сметката.