Гаснещ зрак [bg]

— Тогава намерете някой друг! — сопна се Аратан. — Защо не Гетол? Не е като да има много работа.

— Любопитно — каза Гетол. — Наумил съм си да направя точно това. Да придружа теб и Коря тоест.

— Значи тя има придружител и двамата нямате нужда да се мъкна с вас! Освен това татко ме прати тук, за да бъда недостижим за съперниците му в двора на Цитаделата.

Готос се покашля.

— Всъщност…

— Чул ли си нещо? — Аратан се напрегна. — Как? Никога не излизаш от тази проклета стая!

— Смущения в етера — каза Готос намръщено.

— Смущения в какво?

Готос още повече се намръщи на неверието на Аратан.

Гетол изсумтя.

Готос въздъхна и рече:

— Пътник форулкан пристигна в лагера на Качулатия вчера. Една приятно намусена женска, казва се Съмнение. Спомена за събития на изток.

— Какви събития?

— О, хайде да не намеквам, че вече са се случили. По-скоро е очертан път, който има само една крайна точка. — Издиша шумно. — В духа на моите неопровержими наблюдения относно вродената саморазрушителност на цивилизацията…

— Не пак — изпъшка Гетол и се надигна от стола си. — Сега най-сетне стигнахме до причината защо скочих в двора на къщата — единственото спасение, което ми остана. Мисля да навестя Качулатия, макар и само за да се порадвам на събудения му срам. — Хвърли поглед към Аратан. — Би могъл да дойдеш при мен там, стига да преживееш предстоящия монолог.

И излезе.

— Милорд — каза Аратан на Готос съвсем официално, — спестете ми лекцията, ако обичате. Бих искал да знам подробностите за случилото се, или каквото предстои да се случи.

— Е, точно това е, млади Аратан. Докато вие с Коря се върнете в Куралд Галайн, димът вече ще се е разнесъл. Прахта ще е улегнала, изкопите за масови погребения ще са напълнени и зарити, и тъй нататък, и прочее. От това би трябвало да предположим прогонването на баща ти. Всъщност бих се изненадал да го намерим където и да било в този свят.

— Тогава при какво ще се върна?

— При пепел и руини — отвърна Готос с доволна усмивка.