![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
— Къде е Джейми?
— Капитан Джейкъбс още го разпитва, командирът на милицията. — Той се отпусна в креслото си, изглеждаше развеселен. — Нямах представа, че говори така добре френски.
— Аз нямах представа, че вие го познавате така добре — казах многозначително. Много исках да разбера колко добре го познава всъщност. Той обаче не се хвана; само свали официалната си перука и я остави настрани, после прокара ръка през влажната си руса коса с облекчение.
— Според вас ще успее ли да продължи в същия дух, как мислите? — попита смръщен и аз осъзнах, че е погълнат от мислите за убийството и за Джейми и всъщност не ми обръща голямо внимание.
— Да — отвърнах. — Къде го отведоха? — Станах и тръгнах към вратата.
— В официалния салон. Но не мисля, че трябва…
Не спрях да го изслушам, отворих вратата да надникна в коридора, после бързо се отдръпнах и я затворих.
С подобаващо мрачно изражение, по коридора идваше адмиралът от делегацията по посрещането. С адмирали се оправях. Обаче той бе придружаван от флотилия по-младши офицери и сред антуража забелязах познато лице, макар че сега беше с униформа на старши лейтенант, а не с твърде голяма капитанска куртка.
Беше отпочинал и избръснат, но лицето му бе подпухнало и бледо; някой го беше бил наскоро. Въпреки променения външен вид, без никакви трудности разпознах Томас Ленард. Имах силното чувство, че и той няма да срещне трудности при разпознаването ми, въпреки виолетовата рокля.
Огледах се трескаво из кабинета, търсех скривалище, но нямаше такова — освен ако не успеех да пропълзя през ключалката на писалището. Губернаторът ме гледаше с извити в изумление вежди.
— Какво… — започна той, но аз се обърнах към него и сложих пръст на устните си.
— Не ме издавайте, ако ви е грижа за живота на Джейми! — изсъсках мелодраматично, хвърлих се на виолетовото канапе, грабнах мократа кърпа и я проснах на лицето си, а после — със свръхчовешки усилия на волята — отпуснах безжизнено ръце.
Чух вратата да се отваря и високия страховит глас на генерала.
— Лорд Джон… — започна той, после явно забеляза изпруженото ми тяло, защото замълча и продължи по-тихо:
— О! Изглежда сте зает?
— Не точно, адмирале. — Грей имаше бързи рефлекси, трябва да му го призная; звучеше напълно овладян, сякаш беше свикнал да го откриват в присъствието на припаднали дами. — Дамата бе надмогната от шока при откриването на тялото.
— О! — обади се пак адмиралът, този път с малко съчувствие. — Да, виждам. Ужасен шок за една дама, със сигурност.
— Поколеба се, после сниши глас до дрезгав шепот: — Мислите ли, че спи?
— Така ми се струва — увери го губернаторът. — Изпи толкова бренди, че може да повали и кон. — Пръстите ми потрепнаха, но се сдържах.
— О, чудесно. Брендито е чудесно при потрес. — Адмиралът продължаваше да шепти, звучеше като ръждясала панта. — Исках да ви кажа, че поисках от Антигуа още войници — на ваше разположение, — като пазачи и да претърсят града, ако милицията не открие убиеца — добави той.
— Надявам се да не го направят — обади се яростен глас сред офицерите. — Искам да хвана жълтото копеленце лично. Бесилото няма да му е достатъчно, уверявам ви!
Това заявление беше посрещнато с одобрителен шепот, който бе строго потушен от адмирала.
— Разбирам чувствата ви, господа — каза той, — но законът ще бъде спазен във всяко отношение. Искам това да стане ясно и на войниците под вашето командване; когато заловим езичника, той ще бъде доведен при губернатора и ще получи правосъдие, уверявам ви. — Не ми харесва акцента върху думата „получи“, но офицерите неохотно се съгласиха.
Адмиралът отново започна да шепне:
— Ще остана в града, в хотела на Макадамс — изграчи той. — Не се колебайте да ме потърсите за помощ, Ваше Превъзходителство.
Последва шепот и раздвижване — офицерите си тръгваха, като пазеха тишина заради дрямката ми. После се чуха стъпки само на един човек, свистене и скърцане на стол, когато нечие тяло се отпусна в него. За миг настъпи тишина.
После лорд Джон каза:
— Вече можете да станете, ако желаете. Предполагам, че все пак не сте припаднала от шок — добави иронично. — Някак си ми се струва, че едно убийство не е достатъчно да извади от равновесие жена, която сама се справи с цяла епидемия от тиф.
Махнах кърпата от лицето си, свалих крака от дивана и седнах срещу него. Той се облягаше на писалището си, опрял брадичка на дланите си, и ме гледаше.