Каменният кръг [bg]

Този път усмивката се позастоя.

— Радвам се да го чуя — рече тихо. Погледна към кехлибарената течност в чашата си, разклати я леко, за да освободи замайващия ѝ аромат. Отпи и остави решително чашата.

— Срещнах го в Ардсмюир — започна той. — И когато закриха затвора и другите затворници бяха продадени за принудителен труд в Америка, аз уредих Джейми да бъде изпратен на едно място в Англия, наречено Хелуотър, собственост на приятели на семейството ми. — Погледна ме колебливо, после добави простичко: — Не можех да понеса мисълта, че няма да го видя отново.

Той ме запозна накратко с голите факти около смъртта на Дженива и раждането на Уили.

— Той обичаше ли я? — попитах. Брендито започна да сгрява ръцете и краката ми, но не стигаше до големия студен предмет в стомаха ми.

— Никога не ми е говорил за нея — каза Грей. Допи брендито си, закашля се и посегна да си налее още. Едва когато приключи с това, ме погледна отново и добави: — Но се съмнявам, като я познавах. — Изкриви уста. — Той и за Уили никога не ми е казвал, но се носеха доста клюки за Дженива и стария лорд Елсмиър, и когато момчето стана на четири-пет години, вече беше повече от ясно кой е баща му — за всеки, който би се вгледал добре. — Той отпи отново. — Подозирам, че моята тъща знае, но, разбира се, никога няма да каже и дума.

— Така ли?

Той ме погледна над ръба на чашата си.

— Да, защо? Ако трябваше да избирате дали единственият ви внук ще бъде девети граф Елсмиър и наследник на едно от най-богатите имения в Англия, или бедно копеле на шотландски престъпник?

— Разбирам. — Отпих още от брендито, опитвах се да си представя Джейми с млада англичанка на име Дженива — и успях доста добре.

— Точно така — каза сухо Грей. — И Джейми го разбра. И много хитро уреди да напусне Хелуотър, преди да е станало очевидно за всички.

— И тук вие се връщате в историята, така ли?

Той кимна със затворени очи. Резиденцията беше притихнала, макар че се долавяше някакъв далечен шум, който подсказваше, че още има хора.