Каменният кръг [bg]

— Ще повървиш ли с мен?

Без да изчака отговор, той мина покрай конюшнята и сви по алеята, която извеждаше от ограждението към по-ниското пасище. Спря чак след четвърт миля, на слънчева полянка сред няколко върби, близо до брега на езерото.

Грей се задъха леко от бързия ход… явно се беше поотпуснал в Лондон. Фрейзър, разбира се, дори не се потеше въпреки топлия ден.

Без никакви предисловия, той се обърна към Грей и каза:

— Искам да те помоля за една услуга. — Скосените сини очи го гледаха прямо.

— Ако мислиш, че ще кажа на някого… — започна Грей, после поклати глава. — Не, едва ли мислиш подобно нещо. Все пак аз разбрах… или поне подозирах… от известно време.

— Не. — Джейми се усмихна леко. — Не мисля, че ще го направиш. Исках да те помоля…

— Да — каза бързо Грей.

Ъгълчето на устата на Джейми потрепна.

— Няма ли да попиташ първо какво е?

— Мисля, че знам; искаш да се грижа за Уили; и може би да ти изпращам вести за него.

Джейми кимна.

— Да, това е. — Погледна към склона, на който къщата се гушеше полускрита в гнездото си от кленове. — Може би е прекалено да те моля да идваш чак от Лондон, за да го виждаш от време на време.

— Не, никак — прекъсна го Грей. — Днес дойдох да ти съобщя нещо; ще се женя.

— Ще се жениш? — Шокът се изписа на лицето му. — За жена?

— Мисля, че нямам голям избор — отвърна сухо Грей. — Да, след като попита — за жена. За лейди Изобел.

— Господи, човече! Не можеш да го направиш!

— Мога — увери го Грей. И изкриви лице. — Длъжен съм заради положението ми в Лондон; уверявам те, че ще ѝ бъда добър съпруг. Не е нужно да се наслаждаваш на акта, за да го извършваш… Или може би ти си наясно с това?

Ъгълчетата на очите на Джейми потрепнаха леко; едва доловимо, но Грей го видя. Джейми отвори уста, после я затвори и само поклати глава.

— Дънсейни вече е твърде стар, за да се занимава с имението — изтъкна Грей. — Гордън е мъртъв, а Изобел и майка ѝ не могат да се справят сами. Семействата ни се познават от десетилетия. Това е съвсем подходящ брак.

— Наистина ли? — Скептицизмът на Джейми беше повече от ясен. Грей се обърна към него, светлата му кожа пламтеше, когато отговори рязко:

— Наистина. В брака има много повече от плътска любов. Много повече.

Фрейзър се извърна рязко. Тръгна към края езерото и застана на брега му. Ботушите му потънаха в калта сред тръстиките. Загледа се в леките вълнички. Грей чакаше търпеливо, като през това време развърза косата си и я пристегна отново.

Най-сетне Фрейзър се върна. Вървеше бавно, със сведена глава, сякаш още мислеше. Когато стигна до Грей, го погледна.