Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Забеляза листовете в ръката на Далинар, когато стигна при него и Амарам. Двамата сякаш стояха сред море от развеселени погледи и приглушен смях.
— Добавили са думи — просъска Навани.
— Какви? — попита Далинар.
Тя размаха листовете.
— Такива! Чу ли какво пише тук?
Той кимна.
— Не е както аз го написах. Променили са тона, някои от думите ми, за да внушат, че цялото преживяване е смехотворно, и аз просто ти угаждам. По-лошо, добавили са забележки, с друг почерк, които подиграват думите и делата ти. — Тя пое дълбоко дъх в опит да се успокои. — Далинар, мъчат се да унищожат и последните остатъци от доверие в теб.
— Разбирам.
— Откъде са се сдобили с това? — попита Амарам.
— Откраднали са ги, не се съмнявам — отговори Далинар и осъзна нещо. — Навани и синовете ми винаги имат охрана, но когато напуснат покоите си, нещата вътре остават почти без защита. Може би в това отношение сме твърде небрежни. Разбрал съм погрешно. Смятах, че той ще нападне физически.
Навани гледаше морето светлооки, много от които се тълпяха около Върховните принцове в меката виолетова светлина. Предателство. Нахлуване. Онова, което беше лично, се разкри, беше подигравано и показано пред света.
— Далинар, съжалявам — каза Амарам.
— И не са изменили самите видения? — попита Далинар. — Преписали са ги точно?
— Доколкото мога да преценя, да — отговори Навани. — Но тонът е различен. И тези подигравки. В името на Бурите. Призлява ми от това. Когато открия жената, която го е направила…
— Спокойно, Навани — прекъсна я Далинар и положи длан на рамото ѝ.
— Как можеш да говориш така?
— Защото това е детинска постъпка на хора, които си въобразяват, че истината ще ме злепостави.
— Ами коментарите! Измененията. Направили са всичко по силите си да те изложат. Дори са успели да отслабят онова място, където предлагаш превод на Нотното писмо на зората. Това…
— „Както не се боя от дете с оръжие, което не може да вдигне, така никога не ще се побоя от ума на мъж, който не може да мисли.“
Навани се навъси.
— Това е от Пътят на кралете — обясни Далинар. — Аз не съм някакъв си юноша, който се свени на първото си празненство. Садеас бърка с убеждението си, че аз ще отговоря на това така, както той би отговорил. За разлика от меча, подигравката ранява само толкова, колкото ти ѝ позволиш.
— Но това те наранява, Далинар — възрази Навани и го погледна в очите. — Виждам го.
Надяваше се другите да не го познават толкова добре, че да видят онова, което Навани виждаше. Да, болеше го. Понеже виденията бяха негови, поверени нему, за да ги сподели за доброто на хората, а не за да бъдат осмивани. Не от смеха го болеше, а от загубата на онова, което можеше да се случи.
Отдръпна се от Навани и тръгна през множеството. Сега му се струваше, че някои погледи са печални, не само развеселени. Може и да си въобразяваше, но му се струваше, че има хора, които повече го съжаляват, отколкото го подиграват.
Не знаеше кое чувство е по-тежко.
Стигна до трапезата в дъното на острова. Тук взе един грамаден тиган, подаде го на втрещената прислужница и се покатери на масата. Опря се с една ръка на стълба на лампата и огледа тълпата. Тук бяха най-важните хора в Алеткар.
Онези, които още не го гледаха, сега се обърнаха, потресени, че е там горе. Видя в далечината как Адолин и Сиятелната Шалан бързат към острова. Навярно току-що бяха пристигнали и бяха чули мълвата.
Далинар огледа множеството и изрева:
— Онова, което прочетохте, е истина.
Последва вцепенено мълчание. Да превръщаш сам себе си в зрелище по такъв начин не беше прието в Алеткар. Той обаче вече беше зрелището на вечерта.
— Добавени са коментари — продължи Далинар, — които ме злепоставят, и тонът на написаното от Навани е променен. Но аз няма да крия какво ми се случва. Имам видения от Всемогъщия. Почти при всяка буря. Това не би трябвало да ви изненадва. От седмици се говори за моите преживявания. Навярно беше нужно да разглася виденията. В бъдеще всяко видение, което получавам, ще бъде обявявано, за да могат учените по света да го изследват.
Потърси Садеас, който стоеше с Аладар и Рутар. Далинар стисна стълба и огледа от високо тълпящите се алети.
— Не ви виня, че ме мислите за луд. Естествено е. Но в следващите нощи, когато дъждът мие стените ви, а вятърът вие, ще се чудите. Ще се питате. И не след дълго, когато ви дам доказателство, ще разберете. Тогава днешният опит да бъда съсипан ще ме възмезди.
Огледа лицата им — едни изумени, други съчувствени, трети развеселени.