Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Всъщност видът на дъщерята бе точно такъв, докато седеше подобно стаила се тигрица с пламнали очи.
— Слушай! — с тържествуващ глас възкликна старицата. — Чувам приближаващи се стъпки! Това не е походката на човек, който живее наблизо или пък често идва насам! Ние не ходим по този начин! Иначе би трябвало да се гордеем с такива съседи! А ти чуваш ли?
— Струва ми се, че имаш право, майко — шепнешком отвърна Алис. — Тихо! Отвори вратата!
Старицата наметна шала си, загърна се с него и изпълни нареждането. Тя надникна навън, махна с ръка и пусна мистър Домби, който се поспря, като престъпи прага, и недоверчиво се огледа.
— Жилището е много мизерно за джентълмен като ваша милост — разбъбри се старицата и се поклони. — Аз ви предупредих за това. Няма обаче никаква опасност.
— Коя е тази? — попита мистър Домби и погледна към съжителката й.
— Това е моята красива щерка — обясни старицата. — Нека ваша милост да не се безпокои. На нея всичко й е известно.
Върху лицето му се спусна сянка, която говореше не по-малко красноречиво, отколкото ако бе изрекъл думите: „На кого ли пък не му е известно всичко!“, и той внимателно изгледа младата жена, а тя, напълно безучастна към присъствието му, също го погледна. Когато извърна очи от нея, лицето му още повече помръкна, но той продължаваше да я поглежда крадешком, сякаш го привличаха дръзките очи и споменът, който те събуждаха у него.
— Ей, ти — обърна се мистър Домби към старата вещица, която се кискаше ехидно до него, а когато той се извърна към нея и я заговори, тя скришом посочи към дъщеря си, потри ръце и отново я посочи. — Ей, ти! Смятам, че проявих малодушие и забравих положението си, като дойдох тук, но ти знаеш защо съм дошъл и какво ми обеща онзи ден, когато ме спря на улицата. Какво имаш да ми казваш по въпроса, който ме интересува, и как така се получи, че доброволно ми се предлагат сведения в такъв коптор — при тези думи той презрително се огледа, — след като аз, възползувайки се от своята власт и средства, безуспешно се опитвах да се добера до някакви сведения? Не вярвам — продължи той, като замълча за миг и сурово я изгледа, — че можеш да проявиш дързостта да се пошегуваш с мен или пък да ме измамиш. Ако имаш обаче подобно намерение, най-добре е да се откажеш от него, докато е време. С мен шега не бива и жестоко ще се разплатя.
— О, какъв горд и безмилостен джентълмен! — изписка се старицата, поклати глава и потри съсухрените си ръце. — Колко безмилостен, безмилостен! Но ваша милост ще чуе със собствените си уши и ще види със собствените си очи, не с нашите… и ако ваша милост попадне на следите, той няма да има нищо против да плати нещо за услугата, нали, скъпи, уважавани човече?
— Парите — отвърна мистър Домби, очевидно почувствувал облекчение и успокоение от подобен въпрос — са в състояние да направят чудеса, зная това. Благодарение на тях дори такива случайни и малкообещаващи средства могат да придобият стойност. Да. Ще заплатя за всякакво достоверно донесение. Първо обаче искам да го чуя и сам да преценя дали струва нещо.
— Не познавате ли нищо по-всесилно от парите? — попита младата жена, без да става или променя позата си.
— Смятам, че тук няма нищо по-всесилно — отвърна мистър Домби.
— Както виждам, вие познавате нещо по-всесилно, което се намира на друго място — забеляза тя. — Познат ли ви е женският гняв?
— Остър език имаш, фусто — рече мистър Домби.
— Не винаги — напълно невъзмутимо отговори тя. — Аз ви говоря така, за да ни разберете по-добре и за да проявите по-голямо доверие към нас. Женският гняв в тази квартира не се отличава много от женския гняв във вашия великолепен дом. Аз изпитвам гняв. Изпитвам го от дълги години. Основанията за гнева ми са същите като вашите, а виновникът е същият мъж.
Той неволно трепна и я погледна удивено.
— Да — рече тя и леко се позасмя. — Така е, независимо от голямата разлика в общественото ни положение. Няма никакво значение как се е стигнало дотам. Това засяга лично мен и аз няма да ви разправям нищо. Аз ще ви помогна да се срещнете с него, защото изпитвам ярост към него. За пари тя би продала всичко и всекиго, а също и всякакви сведения, които е събрала. Навярно е редно да й заплатите нещо, ако тя ви помогне да научите това, което ви интересува. Аз обаче нямам подобна цел. Казах ви каква е моята цел, тя изцяло ме изпълва и аз ще я следвам дори вие да спорите и да се пазарите с майка ми за шест пени. Аз приключих. Няма да чуете повече острия ми език даже и да чакате до изгрев-слънце.