Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
А що се отнася до прислужника Пърч, той е сериозно застрашен да се съсипе за цял живот. Пърч непрекъснато се озовава в пивници, където го черпят и разправя страхотни лъжи. От думите му излиза, че той непрекъснато е срещал всеки един от участниците в неотдавнашните събития и им е казвал: „Сър, или мадам (в зависимост от случая), защо сте толкова блед, или бледа?“, при което те са се разтрепервали от главата до петите, възкликвали са: „О, Пърч!“ и са побягвали. Съзнанието за тези чудовищни лъжи или пък въздействието на алкохола предизвиква у мистър Пърч дълбоко униние точно по това време надвечер, когато обикновено търси утеха в компанията на мисис Пърч на Болс Понд. На свой ред мисис Пърч много се измъчва, защото се опасява, че вярата на нейния съпруг в Жената се е разклатила и той сякаш очаква, когато се прибира вечер у дома, да разбере, че тя е избягала с някакъв виконт.
По същото време и слугите на мистър Домби се отдават на разгул и стават негодни за каквато и да е работа. Всяка вечер те получават топла вечеря и на масата обсъждат събитието на чашка. След десет и половина часа вечерта мистър Таулинсън неизменно изпада в сантиментално настроение и започва да повтаря как той винаги е твърдял, че нищо добро не може да се очаква, ако живееш в къща на кьоше. Те си шушукат за мис Флорънс и се питат къде може да е отишла. Всички са единодушни обаче, че ако мистър Домби не знае, то на мисис Домби непременно й е известно. Така разговорът се насочва към мисис Домби, за която готвачката казва, че се държала с достойнство, но била твърде високомерна. Всички са съгласни, че е била твърде високомерна, а прислужницата, старата изгора на мистър Таулинсън (която е много добродетелна), умолява никога повече да не се споменава пред нея за хора, които вирят нос и гледат нагоре, като че ли е под достойнството им да стъпват по земята.
По отношение на това събитие всичко, което се говори или прави от хората, се извършва съвместно. Не участвува единствено мистър Домби — той остава сам с мислите си за обществото.
Глава LII
Тайни сведения
Добрата мисис Браун и дъщеря й Алис седяха заедно в жилището, без да разговарят. Беше ранна вечер към края на пролетта. Бяха минали само няколко дни, откакто мистър Домби бе казал на майор Багсток за сведенията от особен характер, получени по особен начин, които можели да се окажат неверни, а можели и да отговарят на истината. Така че обществото още не бе получило удовлетворение.
Майката и дъщерята седяха дълго време, без да разменят ни дума и почти без да помръднат. Лицето на старицата бе хитро, напрегнато и в него се четеше очакване. Очакване, макар и не толкова голямо, се четеше в лицето на дъщерята, но младата жена все повече помръкваше, сякаш губеше надежда и се изпълваше със съмнения. Старицата не обръщаше внимание на тези промени в изражението на дъщеря си, въпреки че често поглеждаше към нея. Мляскайки и преживяйки, тя продължаваше да седи, като се ослушваше с чувство на увереност.
Стаята им, макар бедна и гола, не бе толкова мизерна, колкото преди, когато бе обитавана единствено от добрата мисис Браун. Бе направен опит да се въведе чистота и порядък, но небрежно, по цигански, и от пръв поглед личеше, че този опит може да се припише на младата жена. Вечерните сенки се уголемяваха и сгъстяваха, а те двете продължаваха да мълчат, докато опушените стени се скриха в спусналия се мрак.
Тогава Алис наруши така дълго продължилото мълчание и каза:
— Няма защо да го чакаш повече, майко. Той няма да дойде тук.
— Смъртта да не го чака! — троснато отвърна старицата. — Той непременно ще дойде.
— Ще видим — каза Алис.
— Ще видим него — отвърна майка й.
— Когато дойде второто пришествие — рече дъщеря й.
— Знам, че ме смяташ за вдетинена старица! — изкряка майка й. — Такава почит и уважение получавам от щерка си, но аз съм много по-умна, отколкото ме мислиш. Той ще дойде. Онзи ден, когато го дръпнах за ръкава на улицата, той ме погледна така, сякаш съм някакво гнусно същество. Но, боже мой, само да го беше видяла какъв вид придоби, като произнесох имената им и го попитах дали иска да научи къде се намират!
— Гневен ли стана? — попита дъщерята, у която внезапно се бе събудил интерес.
— Гневен ли? По-скоро свиреп. Това е по-точната дума. Гневен! Ха-ха! Де да беше само гневен! — възкликна старицата, закуцука към бюфета, запали свещ, постави я на масата и мляскащата й уста се открои с цялата си грозота. — Аз и за теб мога да кажа, че придобиваш гневен вид, когато мислиш или разговаряш за тях.