Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Вашето съобщение, мили приятелю, ми е много приятно, толкова по-приятно, защото и аз мога да ви кажа, че съм богата и не мога да откажа на възлюбления си никакво желание.
— Но вие сигурно вече имате някой?
— Да, и той е, който ме прави богата. Той е мой неограничен повелител. Нямам никакви тайни от него. Когато вдругиден бъдем на четири очи и аз стана ваша, ще узнаете повече по това.
— Но се надявам, че вашият любовник…
— Няма да присъствува — бъдете сигурен. Нямате ли и вие любовница?
— Имах. Но уви, отнеха ми я насила и от шест месеца живея в пълно целомъдрие.
— Вие я обичате още?
— Не мога да си спомня за нея, без да я обичам. Тя ви прилича почти напълно по красота и прелести, но аз предвиждам, че заради вас ще я забравя!
— Ако сте били щастлив, то искрено ви съжалявам. Отнели са ви я и вие сте избягал от света, за да се отдадете на вашата скръб. Отгатнах, но ако се случи така, че си извоювам мястото, което тя още заема във вашето сърце, то тогава, мили приятелю, никой не бива да ме изгонва оттам!
— Но какво ще каже на това вашият любовник?
— Той ще бъде възхитен да ме види щастлива с един възлюблен като вас. Такъв е неговият характер.
— Чудесен характер! За такъв героизъм би ми липсвало характер и сила.
— Какъв живот водите във Венеция?
— Посещавам театрите, казината и там се боря с щастието, което понякога ми се усмихва, понякога е враждебно.
— Посещавате ли чуждите посланици?
— Не, нямам много близки връзки с патриции, но ги познавам всички.
— На какво се дължи, че ги познавате, без да контактувате с тях?
— Запознах се с тях в чужбина: в Парма с испанския посланик херцог Де Монталегри, във Виена с граф Розенберг, в Париж преди около две години с френския посланик.
— Скоро ще звъни обяд, мили приятелю, време е да се разделим. Елате вдругиден в същия час и аз ще ви дам необходимите указания, за да можете да вечеряте с мен.
— На четири очи?
— Разбира се.
— Смея ли да ви помоля за един залог за вашето обещание? Защото щастието, което ми обещавате, е твърде голямо.
— Какъв залог искате?
— Да застанете на малкия прозорец и да ми позволите да заема мястото на графинята.
Тя стана и с най-милата усмивка натисна една пружина. След като получих една сърдечна целувка, си отидох. Нейните очи ме придружиха до вратата и любвеобилният й поглед би ме задържал там, ако най-после не си беше отишла.
Прекарах два дни в чакане с такава радост и нетърпение, че не можех нито да ям, нито да спя. Струваше ми се, че никога досега не съм имал такова щастие в любовта, или по-точно струваше ми се, като че ли за пръв път в живота си щях да бъда истински щастлив.
Моето ново завоевание беше от благороден произход, беше красиво и умно, но към тези действителни предимства се прибавяше и едно съображение, което правеше моето щастие почти необхватно, имах работа с весталка. Предлагаше ми се забранен плод, а кой не знае, че от времето на Ева до днес тъкмо забраненият плод е бил винаги най-сладкият? Трябваше да стана съперник на всевишния съпруг, и затова М.М. стоеше над всички царици.
Ако в тези моменти разумът ми не бе замъглен от страстта, то сигурно бих разбрал, че тази монахиня не можеше да бъде създадена по-другояче, отколкото всички красиви жени, които бях познал от тринадесет години откакто бях стъпил за пръв път на бойното поле на любовта. Но кой влюбен би се съгласил с тази мисъл? Той я отблъсква презрително от себе си, ако случайно би искала да му се наложи. М.М. трябваше непременно да стои по-високо от всички жени в света.
Животинската природа — това, което химиците наричат животинско царство — си създава инстинктивно трите средства, от които се нуждае, за да се размножава във вечността.
Тези средства са три действителни нужди, които природата е заложила във всички живи същества. Последните трябва да се хранят и тази необходимост би била за тях само глупав и отегчителен товар, ако не изпитваха усещането на глад и не намираха удоволствие в неговото задоволяване. Те трябва да продължат своя вид, това е една неизбежна необходимост, в която се открива цялата мъдрост на Създателя, защото без размножаване и увеличаване, съгласно валидния закон за израждането, залязването и умирането, всичко би изчезнало. Свети Августин и други, които не са по-умни от него, могат да говорят каквото си искат — живите същества не биха извършили работата на размножаването, ако последната не беше свързана с удоволствие за тях и ако великото дело не ги привличаше с една непреодолима съблазън. Накрая, всички живи същества имат силно изразена и непреодолима склонност да умножават неприятелите си и сигурно не може да съществува нещо по-разумно, защото инстинктът за самосъхранение им повелява да искат и преследват с всички сили унищожението на всичко онова, което може да им бъде от вреда.