Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Винаги си добре дошъл тук! Доведи и приятеля си! Всяка вечер ще вечеряте с мене!
Върнал се Абу Сир при Абу Кир и го намерил още да спи. Събудил го. Когато бояджията видял до главата си толкова много хляб, сирене, маслини и яйца, запитал:
— Откъде си взел всичко това?
— От щедростта на великия Аллах! — отвърнал Абу Сир и когато бояджията понечил да яде, му казал: — Не яж това, братко, остави го — ще ни потрябва за друго време! Аз обръснах капитана и тази вечер ще бъде първата ни вечеря с него!
— Повръща ми се от морето! — казал Абу Сир. — Остави ме, ще вечерям с това, пък ти иди при капитана!
Абу Сир седнал и го загледал как яде — а онзи сякаш с всяка хапка къртел парче от планина, гълтал като слон, който с дни не е ял, лапал къшей след къшей даже преди да е глътнал предната хапка, сумтял като гладен бик пред сено…
Появил се един моряк и рекъл:
— Майсторе, капитанът те кани с приятеля ти на вечеря!
Бръснарят отишъл сам и заварил капитана пред софра с двайсет, че и повече ястия.
— Къде е приятелят ти? — запитал го той.
— Господине, на него му се повръща от морето! — рекъл Абу Сир.
— Нищо, ще му мине! Сядай да вечеряш, че само тебе чакахме! — после капитанът отделил паница с кебап и сложил в нея от всяко ястие — толкова, че щяло да стигне за десетмина. Когато бръснарят се навечерял, капитанът му казал:
— Вземи това за другаря си!
Занесъл Абу Сир паницата на Абу Кир и видял, че бояджията още дъвче храната като камила и гълта бързо залък след залък.
— Казах ли ти да не изяждаш всичката храна! — сгълчал го Абу Сир. — Ето, капитанът е много добър човек, виж какво ти прати!
Подал му паницата, Абу Кир я взел нетърпеливо от ръцете му и заръфал всичко като озъбено куче, като хищен лъв, като орел, сграбчил гълъб, като гладуващ, който не е ял повече от десет дни. Абу Сир се върнал при капитана, там си изпил кафето, а когато се прибрал при приятеля си, видял, че бояджията е оставил паницата празна…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че на втория ден Абу Сир пак тръгнал да бръсне. Щом получел нещо, давал го на Абу Кир, който начаса го изяждал и изпивал и се надигал само когато трябвало да отиде по нужда. Всяка вечер Абу Сир му донасял и пълна паница от капитана. Пътували двайсет дни, гемията хвърлила котва пред някакъв град. Двамата слезли на сушата, влезли в града и си наели стая. Подредил я Абу Сир, донесъл месо, сготвил го. А Абу Кир бил заспал от мига, когато се настанил в стаята, и не се събудил, докато приятелят му не го събудил, след като му сложил софрата. Когато свършил да яде, бояджията рекъл:
— Извинявай, ама нещо ми е зле! Я пак да си полегна… — търкулнал се и на мига заспал.
Така продължило четирийсет дни. Всеки ден бръснарят обикалял града, работел каквото му донесе късметът, а когато се връщал, намирал Абу Кир да спи. Когато се събуждал, изяждал всичко със завиден ищах, сякаш не бил ял от седмици, а после пак заспивал. След тези четирийсет дни Абу Сир му казал:
— Ами стани малко де, излез да поразгледаш града — той е за чудо и приказ, втори като него няма!
— Извинявай, ама ми се гади! — повторил своето Абу Кир.
Случило се така, че на четирийсет и първия ден Абу Сир се разболял и не можел да стане. Привратникът в хана започнал да обслужва двамата, носел всичко, от каквото имали нужда. Абу Кир продължавал само да яде и да спи. Четири дни Абу Сир плащал на привратника за грижите, но на петия ден халът му се влошил и той паднал в несвяст.
А Абу Кир вече примирал от глад. Станал той, пребъркал дрехите на Абу Сир и намерил там скрити дирхами. Тръгнал, затворил вратата на стаята с Абу Сир в нея и тръгнал из града. Никого не познавал, повъртял се из пазара, купил си нова дреха. Видял, че всички хора в града са облечени само в бяло и синьо, други цветове нямало. Отбил се при някакъв бояджия и видял, че при него има само синя боя. Извадил кърпичка и му рекъл: