Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Ей ти морето! — казал човекът.
— Но аз искам хамам! — възкликнал Абу Сир.
— Ние не знаем какво е това хамам! — казал човекът. — Всички ходим да се къпем в морето! Дори и царят, когато му се доще да се изкъпе, отива до морето!
Когато Абу Сир разбрал, че в града няма хамам и никой не знае какво е това, отишъл при царя, целунал земята пред нозете му и рекъл:
— Аз съм чужденец, царю честити, и по занаят съм теляк! Дойдох в града ти, исках да отиде в хамама, но не видях нито един! Как може един толкова красив град да бъде без хамам!
— А какво е това хамам? — запитал царят.
Заописвал му Абу Сир какво е това хамам, и накрая добавил:
— Твоят град няма да е съвършен, докато в него няма поне един хамам!
— Добре, така да бъде! — казал царят.
Облякъл го в дрехи несравними, изпратил с него строители и им наредил:
— Постройте му хамам там, където той си хареса!
Харесал си Абу Сир едно място. Те започнали градежа и той им показвал кое как да стане. Построили му хамам — светът такъв не бил виждал! Наредил да изпишат камъните на стените с длета и те изсекли прекрасни орнаменти! После се върнал при царя, съобщил му, че градежът е завършен, и казал:
— Сега ми остава да го уредя отвътре!
Дал му царят десет хиляди динара за главница. Абу Сир подредил отвътре хамама. Струпали се хората пред сградата и заразпитвали:
— Какво е това? Какво се прави тук?
— Това е хамам! — отговорил Абу Сир. Затоплил вода, избърсал хамама, приготвил салсабил, който бил бликнал от фонтана. После поискал от царя десет момченца мамелюци, започнал да ги разтрива и да обяснява: — Ето така трябва да правите с посетителите!
После раздимил вътре благовония и изпратил глашатаи да викат:
— Божи люде, идвайте в Султанския хамам!
Заприиждали хората и Абу Сир започнал да нарежда на мамелюците си как да ги къпят и търкат, после те се спущали в басейна, измивали се, излизали, лягали в залата и там мамелюците ги масажирали, както ги учел Абу Сир. Хората зачестили в хамама и излизали, без да плащат. Това продължило три дни.
На четвъртия ден и царят решил да разгледа хамама. Съблякъл се в преддверието. Абу Сир го изтъркал лично и мръсотията му се отделила на фитили — показал му ги дори! Радвал се царят, а когато Абу Сир търкал корема му, той ръмжал от радост и задоволство. След това приготвил специално за него розова вода в басейна. Царят влязъл в него, а когато излязъл, тялото му блестяло от чистота, усетил се бодър както никога! Мамелюците го намазали с аромати от сандал и алое.
— Това ли е хамамът, майсторе? — запитал царят.
— Да! — отговорил Абу Сир.
— Кълна се в главата си! — възкликнал царят. — Моят град нямаше да е истински, ако не беше този хамам! А по колко вземаш на човек за тази работа?
— Колкото ти ми наредиш! — отговорил Абу Сир.
Царят помислил и рекъл:
— Вземай по хиляда динара!
— Извинявай, царю честити! — възразил Абу Сир. — Хората не са еднакви! Между тях има богати, но има и бедни! Ако вземам от всеки по хиляда динара, скоро хамамът ще спре да работи, защото бедният няма да може да плати по толкова!
— А колко ще вземаш тогава? — запитал царят.
— Нека цената бъде посилна! — отвърнал Абу Сир. — Всеки да даде, колкото му душа отпусне, от всеки според хала му! Богатият ще даде според сана си, бедният — колкото му позволява кесията!
А големците на царството, които били там, рекли:
— Вярно е, царю честити! Да не мислиш, че всички са като тебе!
— Правилно мислите! — рекъл царят. — Но този чуждоземен е беден и наш дълг е да го уважим! Той вдигна в града ни прекрасен хамам! Така го украси, че стана за чудо и приказ!
— Щом искаш да го уважиш — уважи го с парите си! — рекли те. — А уважението на бедния към царя ще бъде ниската плата за хамама — така народът ти ще те възхвалява! Хиляда динара и ние, големците, не можем да си позволим, как ще ги дадат бедняците?
— Слушайте, мои първенци! — казал парят. — Нека този първи път всеки от вас му даде по сто динара, по една наложница, по един роб и по един мамелюк!
— Това ще му дадем! — отговорили всички. — Но после всеки ще дава, колкото му се отпусне от душата!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила: