Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Майсторе, вземи тази кърпичка и я боядисай! Колко ще ми вземеш?
— Боядисването й ще струва двайсет дирхама! — казал майсторът.
— Че в нашата страна бихме я боядисали за два дирхама!
— Иди и си я боядисай в страната си! — креснал му майсторът. — Аз ще ти я боядисам за двайсет и нито грош по-малко!
— А в какъв цвят ще ми я боядисаш? — запитал Абу Кир.
— Ще ти я боядисам в синьо!
— Ама на мен ми се ще да ми я боядисаш в червено!
— Не знам как се боядисва в червено!
— А в зелено?
— Не знам как се боядисва в зелено!
— А в жълто?
— И в жълто не знам!
Абу Кир изброил разни цветове, докато накрая бояджията му казал:
— В този град сме четирийсет майстори бояджии! Не може да бъдем нито с един повече, нито с един по-малко! Ако някой от нас умре, научаваме сина му на тоя занаят! Знаем да боядисваме само в синьо — никакъв друг цвят!
— Абе и аз съм бояджия! — казал Абу Кир. — Но знам да боядисвам във всички цветове! Искам да ме наемеш при тебе срещу плата! Ще те науча да боядисваш във всички цветове!
— Аааа! Не разрешаваме на чужденци да се бъркат в занаята ни!
— Ами ако сам си отворя бояджийница?
— Никога не ще можеш да направиш това!
Оставил го Абу Кир и отишъл при друг бояджия, заговорил го както предишния. Така посетил трийсет и деветимата бояджии — никой не го приел нито като чирак, нито като майстор. Накрая отишъл при шейха на бояджиите и като му казал какво иска, получил отговор:
— Никога не приемаме чужденци в занаята си!
Разгневил се Абу Кир и отишъл да се оплаче на царя на града:
— Царю честити! Аз съм чуждоземец, по занаят съм бояджия, но тук с бояджиите ми се случи това и това! А аз боядисвам червеното в разни разцветки — от розово до кървавоалено, зеленото — в тревисто, резедаво, маслено или с цвят на перла, черното — от въглено и катранено до кафеникаво, жълтото — от портокалово до лимоново! — и той изброил всички цветове и нюанси и продължил: — Всичките бояджии в града умеят да боядисват само в синьо!
— Убеди ме! — казал царят. — Ще ти отворя бояджийница и ще ти дам пари за главница! Всеки, който посмее да ти се озъби, ще го обеся на вратата на дюкяна му! — после се обърнал към строителите: — Вървете с този майстор из града! Което място му хареса, там му постройте бояджийница, каквато сам поиска!
Облякъл царят Абу Кир в пищни дрехи, дал му хиляда динара и му казал:
— Харчи ги, както намериш за добре, докато завърши градежът!
Облякъл се Абу Кир и станал като емир. А царят му дарил още дом и наредил да го подредят с всякаква покъщнина.
На другия ден бояджията яхнал коня и пресякъл града. Гледал, що гледал, накрая си избрал едно място. Измъкнали стопанина на това място, отвели го пред царя, той му платил всичко, че и отгоре, за да остане доволен. Построили на това място бояджийница, каквато в града нямало. Тогава Абу Кир отишъл при царя, съобщил му, че бояджийницата е готова, но че имал нужда от пари за бои и майстори, а царят му казал:
— Вземи тези четири хиляди динара и нека ти бъдат главница! А после ми покажи какво умееш да правиш!
Взел Абу Кир парите, отишъл на пазара и купил разни бои на безценица и всякакви прибори, нужни за боядисване. Царят му изпратил петстотин бели платнени отрязъка и той се заел да ги боядисва. Боядисал ги все в различни цветове и ги прострял пред входа на бояджийницата. Хората минавали край тях и виждали нещо, което в живота си не били виждали. Струпали се пред вратата и го заразпитвали:
— Майсторе, а как се казват тези цветове?
— Това е червено, това е жълто, това е зелено… — заобяснявал той, като им изброявал названията на цветовете.
Започнали всички да му носят парчета плат и да го молят:
— Боядисай това в такъв и такъв цвят… Ще ти платим, колкото поискаш!
Когато боядисал всички платове на царя, Абу Кир ги събрал и отишъл в дивана. Царят се зарадвал и му оказал още по-голяма чест. Заредили се всички войскари пред него, замолили го:
— Боядисай това ей в този цвят!
Той боядисвал наред й те му хвърляли злато и сребро. Разчуло се името му, а работилницата му нарекли Султанската. През цялото време имането се леело върху него. Бояджиите дори не смеели да го заговорят, само идвали да му се извиняват, предлагали му труда си, молели го:
— Нека станем твои слуги!
Но той не приел никого — вече си имал свои роби и наложници и събрал много пари.