Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
После момчето нарисувало своя образ върху писмото и написало до него: „Този отговор е написан от най-малкото грамотно момче в царството ми!“ Предал го на царя, а той го предал на вестоносеца. Взел го пратеникът, тръгнал си и през целия път се чудел на майсторлъка на момчето. Пристигнал в царството си и влязъл при своя цар. А той, като видял, че вестоносецът му закъснява, бил събрал вече дивана си. Вестоносецът паднал ничком пред него и му подал писмото.
Отворил царят писмото, прочел го, видял и нарисувания образ на момчето, което го било написало, и се изплашил за съдбата си! Прочел писмото на държавните първенци. Изплашили се и те. Привидно се опитвали да го успокояват, но сърцата им се разкъсвали от тръпки. Накрая първият везир заговорил:
— Царю, мисля, че трябва да напишеш на този цар писмо, да му се извиниш и да му кажеш: „Аз съм твой приятел, както бях приятел на баща ти! Изпратихме това писмо само за да те изпитаме, да видим доколко си съзрял като цар! Моля всевишният Аллах да те дари с благоденствие, да укрепи стените на крепостите ти, да заздрави властта ти, за да служиш на делата на народа си!“ Пък му го прати по друг вестоносец!
— Това е нещо достойно за удивление! — възкликнал царят. — Как този човек може да тръгне на война, когато е избил мъдреците на царството си, предводителите на воините си и след всичко това и царството му да процъфтява, да изведе такава огромна сила! А още по-удивително е, че хлапетата измежду писарите пращат вместо царя си подобен отговор! Но аз съм си крив, сам запалих този огън срещу себе си!
Той наредил да се приготвят скъпи дарове и много роби и написал следното писмо: „В името на милостивия Аллах! Царю честити Уарадхан, син на скъпия ми побратим Джалиар, нека бог го прости и продължи дните на царстването ти! Получихме писмото ти, намерихме в него неща, които ни зарадваха! А това бе и целта на нашето искане, подсказано от Аллаха! Ние молим Аллаха да укрепи темелите на царството ти, да ти дари победи срещу враговете ти! Докато баща ти бе жив, между нас цареше мир. Когато той почина и ти седна върху трона, много се зарадвахме. Когато узнахме какво си направил с големците си, се побояхме да не би тази вест да стигне до някой друг цар, който да пожелае да се възползва от това и да те покори! Мислехме, че си забравил за държавните дела! Затова ти писахме — за да те предупредим, а когато видяхме отговора ти, душата ни се успокои. Видяхме, че Аллах подкрепя делата ти! Остани с мир!“…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И ШЕСТНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че царят на Индия пратил писмото с много дарове, съпровождани от сто конници. Предали те писмото. Цар Уарадхан го прочел и разбрал съдържанието му. Настанил предводителя на стоте конници на място, достойно за сана му, и приел дара. Започнал привидно да го упреква за предишното писмо, а той му се извинявал и му пожелавал постоянно благоденствие. Благодарил му царят за пожеланието, приготвил дарове и наредил на момчето да подготви отговора. Момчето написало отговора, подчертало накрая, че вече е настъпил мир, и похвалил възпитанието на пратеника и придружаващите го конници. После царят му рекъл:
— Прочети го, синко, високо и ясно, та всички да знаят какво е написано!
Прочело го момчето пред стоте конници. Царят връчил писмото на предводителя им и изпратил отряд от своите конници да ги придружи до пределите на царството.
А предводителят бил смаян, като видял делата и знанията на момчето, и благодарил на всевишния Аллах, че така бързо е успял да свърши работата си и да приеме мира. Стигнал до царя на Индия, предал му даровете и писмото и му разказал какво бил видял. Царят благодарил на всевишния Аллах, оказал почит на предводителя, издигнал сана му и оттогава той заживял в мир и богатство.
А от това време цар Уарадхан се отвърнал от лошия си път, покаял се честно пред Аллах за всичко сторено, изоставил всичките си жени и се посветил на делата на царството си. Той потвърдил, че синът на Шаммас става везир на мястото на баща си и че неговата дума е първа по значение пред всички останали. Зарадвал се народът, стопил се страхът, в страната се върнали справедливостта и редът. Един ден царят казал на везира си: