Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Така продължило две години. Но се случило веднъж да вземе нещо от много важен човек. Продал и похарчил парите, а собственикът всеки ден започнал да идва да си го търси, но не го намирал, защото, както казахме, щом Абу Кир го съзирал отдалеч, начаса се криел в бръснарницата на Абу Сир. Омръзнало на човека и се оплакал на кадията. А кадията изпратил един от стражите си, който в присъствието на няколко мюсюлмани заковал вратата на бояджийницата, защото намерил в нея само няколко пробити казана и нищо, което да вземе като плата за изгубеното. Взел ключа и казал на съседите:
— Кажете му да върне плата на този човек и да дойде да вземе ключа от дюкяна си!
— Защо така не ти върви? — попитал Абу Сир Абу Кир. — Щом някой ти донесе нещо — и не го намира! Къде отиде платът на този важен човек?
— Откраднаха ми го, съседе! — отговорил Абу Кир.
— Чудна работа! — възкликнал Абу Сир. — Щом някой ти даде нещо, все се намира крадец да го открадне! Сякаш си късмет на всички крадци! Я ми кажи истината!
— Братко, никой никога нищо от мене не е крал! — признал си Абу Кир.
— А какво правиш с нещата на хората?
— Ами даде ли ми някой нещо, продавам го и харча парите! Правя това от бедност! Занаятът ми не се търси и си нямам нищо!
Абу Сир си спомнил, че и неговият занаят не се търси, и се заоплаквал:
— И аз съм майстор, няма втори като мене в този град, но никой не се бръсне при мене, защото съм беден! Намразих занаята си!
— Аз също намразих занаята си — не дава доход! — рекъл Абу Кир. — Но защо, братко, да стоим в този град? Я да отидем да огледаме други страни и хора! Занаятът ни е в ръцете ни, търсят го по разни земи! Ще глътнем чист въздух и ще се отървем от тази голяма мъка!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че накрая двамата се договорили да тръгнат. Зарадвал се Абу Кир и преповторил думите на поета:
— Съседе — рекъл той, — ние станахме братя и няма какво да делим! Нека си дадем клетва, че всеки, който работи, ще храни другия, ако е останал без работа, и всичко, което спечелим, ще го заделяме в сандък, пък като се върнем в Александрия, ще си го поделим справедливо!
— Съгласен съм! — рекъл Абу Сир.
Дали си клетва, затворил Абу Сир бръснарницата, предал ключа на собственика й, а Абу Кир изоставил ключа си при стража на кадията и зарязал бояджийницата закована и запечатана. Качили се на някаква гемия и тя още същия ден потеглила на път през соленото море. Явила им се и подмога — за късмет на бръснаря сред хората, които били на гемията, нямало нито един бръснар, а там освен капитана и екипажа имало сто и двайсет мъже. Когато вдигнали котвата, Абу Сир рекъл:
— Братко, докато пътуваме, ще имаме нужда от ядене и пиене. Продуктите ни са съвсем малко. Дано пък някой ми каже: „Абе, бръснарино, я ела ме обръсни!“ Ще го обръсна за пита хляб, половин дирхам и чаша вода! Това ще е от полза и за тебе, и за мене!
— Добре! — съгласил се Абу Кир, отпуснал глава и заспал.
Бръснарят си взел принадлежностите, метнал през рамо парче плат вместо кърпа, че бил много беден, и тръгнал сред пътниците.
— Ела тук, майсторе, да ме обръснеш! — рекъл един.
Обръснал го и човекът му дал за това половин дирхам.
— Братко! — рекъл Абу Сир. — Нямам нужда от тази монета, по-добре е да ми дадеш питка хляб, че си имам другар, пък храната ни е малко!
Онзи му дал освен парите питка хляб и парче сирене. Отишъл Абу Сир при Абу Кир и му рекъл:
— Вземи тази питка, изяж я със сиренето и пийни колкото вода има в таса!
Взел всичко Абу Кир, хапнал и пийнал, а Абу Сир пак си взел нещата и тръгнал сред пътниците. Избръснал един човек за две питки, друг — за вода и пресен плод. Викал го този, викал го онзи, той шарел из гемията и от всеки, който искал да го обръсне, започнал да взема поне по две питки и половин дирхам — нали само той бил бръснар сред тях! Още слънцето не било залязло, когато вече бил събрал трийсет питки и петнайсет дирхама, освен това сирене, маслини и варени яйца. Поискал ли нещо — давали му го. Накрая обръснал и капитана, оплакал му се, че малко храна бил взел, и той му рекъл: