Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Велики царю! — отговорил Бен Шаммас. — Казах ти и преди, че вината се разделя поравно между жените и мъжете, които им се подчиняват! Тези жени си заслужават наказанието, но им стига и онова, което ще им определиш!
Вторият везир се съгласил с думите на Бен Шаммас. Третият пристъпил към царя, поклонил се и рекъл:
— Аллах да продължи дните на царя! Ако непременно си решил да направиш нещо, което да ги доведе до гибел, нареди на някоя от неволниците си да вземе жените, които са те измамили, и да ги вкара в дома, където бяха избити емирите и мъдреците! Нареди да им дават по малко вода и храна, колкото да позаситят стомасите си, и никога да не им се разрешава да излязат от това място! Когато някоя умре от само себе си — нека си остане при тях, както си е! Така да бъде, докато умре и последната! Това ще бъде най-малкото им наказание! Така ще се изпълнят думите, казани от някого: „Който копае гроб на брат си — сам пада в него и животът му няма да е дълъг!“
Царят изпратил начаса четири едри робини, предал им жените, наредил да ги вкарат в стаята на убийството, да ги затворят там и да им дават храна и вода, колкото да не умрат от глад или жажда. Така си и останали в тази тъмница сред отвратителната воня, всеки ден умирала по една, докато накрая измрели всичките до последната…
Така свършва историята за царя, везирите му и народа му! Хвала на Аллаха, който народи унищожава, умрели възкресява и почит, уважение и възвеличаване вовеки веков заслужава!…
Приказка за бояджията Абу Кир и бръснаря Абу Сир
Разказват също, че в град Александрия живели двама мъже. Единият бил бояджия и се казвал Абу Кир, а вторият бил бръснар и се казвал Абу Сир. Те били съседи — дюкянът на бръснаря бил до дюкяна на бояджията.
Бояджията бил крадец и лъжец, нахалството му било безкрайно, сякаш откъснато от праг на еврейска синагога. Ето какво правел, когато никой му дадял парче плат да го боядиса: вземал му предплата, изхарчвал я начаса за ядене и пиене, после продавал плата, даден за боядисване, и пак изхарчвал всичко за ядене и пиене. При това ядял само най-отбраните парчета от най-скъпите гозби и пиел само най-стари вина. А когато стопанинът на плата дойдел да си го търси, Абу Кир му казвал:
— Ела утре преди изгрев-слънце да си вземеш нещата готови!
Човекът си отивал и се утешавал: „Ден до ден са близки съседи!“ А на следващия ден идвал в определеното време само за да чуе следното оправдание:
— Вчера не бях свободен — гости ми бяха дошли! Извинявай. Ела утре преди изгрев-слънце и платът ти ще е боядисан!
Отивал си човекът, дохождал на третия ден, а Абу Кир измислял друго оправдание:
— Вчера бях страшно зает — жена ми роди през нощта! Но утре вече няма грешка — платът ти ще бъде боядисан!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И ДВАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че тези отлагания накрая разтревожвали човека, и той започвал да негодува:
— Колко пъти ще ми казваш — утре? Дай си ми нещата — не искам да ги боядисваш!
— За бога, братко! — отговарял бояджията. — Срам ме е от тебе, но ще ти кажа цялата истина! Абе твоят плат… Боядисах го, прострях го на въжето и го откраднаха! Не знам кой го задигна!
Ако стопанинът на плата се окажел добър човек, махвал с ръка и казвал:
— Е, Аллах ще ми даде друг!
Пък ако бил зъл, почвал да гълчи, ала така и не си получавал плата…
Така работел Абу Кир и като такъв станал известен сред хората. Те започнали да се предупреждават един друг за навиците му и да го дават за лош пример. При него идвали само онези, които не го познавали. Независимо от това скандалите с него ставали всеки ден. Поради това работата му замряла. Затова той отивал в бръснарницата на съседа си Абу Сир, сядал срещу бояджийницата и гледал към вратата. Ако се появявал някой, който не го познавал, с нещо в ръка за боядисване, той излизал от бръснарницата и казвал:
— Какво търсиш, човече?
— Вземи да боядисаш това! — казвал човекът.
— А какъв цвят го искаш?
Трябва да кажем, че наред с всичките си достойни за порицание качества ръцете на този бояджия били изкусни и можели да боядисват във всички цветове, но никога не ценял това свое качество — хайдутлукът винаги надделявал у него. Когато човекът му назовавал цвета, Абу Кир му вземал поръчката и правел пак както преди. Пък видел ли пред дюкяна си някой, който му е дал вече нещо за боядисване, се скривал и не се показвал.