Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
А Абу Сир, след като Абу Кир затворил вратата, продължавал да лежи болен и в безсъзнание, заключен в стаята. Минали три дни. Едва тогава привратникът на хана се загледал във вратата и видял, че е заключена. Не бил виждал никого от двамата и си помислил: „Май или са си заминали, без да ми платят, или пък нещо им се е случило!“ Приближил се до вратата и чул охканията на бръснаря. Ключът бил в ключалката, той отворил, видял го и запитал:
— Добре ли си? Къде е другарят ти?
— За бога, едва днес идвам на себе си! — отговорил Абу Сир. — Започнах да викам, но никой не ми отвърна! Братко, бръкни в кесията под главата ми и ми купи нещо за подсилване, че съм много гладен!
Протегнал привратникът ръка, погледнал в кесията и казал:
— Кесията е празна! Нищо няма в нея!
Разбрал Абу Сир, че Абу Кир му е взел всичко и е избягал.
— Не си ли виждал другаря ми? — запитал той.
— От три дни не съм го виждал! Помислих, че заедно сте си отишли!
— Не сме си отишли! — казал бръснарят. — Той се е полакомил за парите ми, взел ги е и е избягал, докато бях болен!
Отишъл привратникът, сварил му чорба, сипал в паница и му дал да хапне. Така се грижил за него цели два месеца, като отделял от платата си, докато накрая Аллах излекувал бръснаря. Изправил се Абу Сир на крака и казал на привратника:
— Ако всевишният Аллах ми даде сили, ще ти се отплатя за добрината, която стори за мене!
— Хвала на Аллаха, че те излекува! — възкликнал привратникът. — Направих всичко за тебе само от любов към Всевишния!
Излязъл бръснарят от хана. Съдбата го довела до пазара, където била бояджийницата на Абу Кир. Видял той великолепно боядисаните платна, прострени за сушене пред вратата, и хората, които се трупали и гледали.
— Какво е това място? — запитал Абу Сир. — Защо толкова хора са се струпали тук?
— Това е Султанската бояджийница! — отговорил човекът. — Султанът я построи за един чужденец на име Абу Кир! Когато той боядиса нещо, ние се събираме да гледаме как е боядисано, защото в страната ни няма бояджия, който да умее да боядисва в толкова цветове!
Абу Сир си помислил: „Хвала на Аллаха, който му е отворил пътя да стане такъв уважаван човек! Сигурно така се е увлякъл, че ме е забравил! Но пък нали и ти, Абу Сир, си му правил добро!“
Видял Абу Кир да седи на високо кресло при входа на работилницата облечен в царски дрехи, около него — четирима роби и четирима бели мамелюци, а десетина калфи работели вътре прави. Седял си той на възглавници като велик цар, нищо не правел сам, а само подвиквал:
— Направете това!… Направете онова!… Тук ей тъй… Там пък другояче…
Застанал Абу Сир пред него, като мислел, че щом го види, бояджията ще му се зарадва и ще го почете. Но когато се срещнали очи в очи, Абу Кир викнал:
— Проклетнико! Колко пъти съм ти казвал да не стоиш пред този дюкян! Нима искаш да ме опозориш? Хванете го! — робите грабнали Абу Сир и когато го изправили пред него, той грабнал тояга и викнал: — Съборете го на земята! — съборили го и той му ударил сто тояги по гърба, после го обърнали обратно, ударил му още сто тояги по корема и креснал: — Проклетник! Ако още веднъж те видя пред вратата на тази бояджийница, ще те пратя при царя да ти отсече главата!
Отишъл си Абу Сир с прекършен хатър заради боя, който изял, и ругатните, които чул…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че събралите се хора запитали Абу Кир:
— Какво е направил този човек, че се отнесе така с него?
— Той краде хорските платове! — отговорил Абу Кир. — Колко пъти е крал от мене, но аз все си казвах: Аллах да му прости, беден човек е! Не исках да му правя зло, плащах на хората платовете им и любезно го пъдех, а той не взема от дума! Ако се появи пак — ще го пратя при царя да го погуби и хората ще се отърват от пакостите му!
А Абу Сир се върнал в хана, седнал и се замислил върху това, което бил сторил Абу Кир. После излязъл отново, тръгнал по пазарищата и му хрумнало да влезе в някой хамам.
— Братко! — обърнал се той към един от минувачите. — По коя улица се стига до хамама?
— А какво е това хамам? — запитал човекът.
— Това е място, където хората се къпят, за да смъкнат мръсотията от себе си! — обяснил Абу Сир. — Това е едно от най-големите блаженства на света!