Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Разправят, царю честити, че всеки от първенците дал на Абу Сир по сто динара, наложница, мамелюк и роб. А броят им този ден бил четиристотин души. Така Абу Сир събрал четиристотин мамелюци, четиристотин роби и четиристотин неволници. Голям дар било това, а и царят му дал отгоре десет хиляди динара, десет мамелюци, десет неволници и десет роби. Пристъпил напред Абу Сир, целунал земята пред царя и рекъл:
— Царю честити, отсъди справедливо! Къде ще намеря толкова широко място за толкова мамелюци, роби и неволници?
— Наредих това на големците си — казал царят, — за да събереш достатъчно имане! Ще поискаш да заминеш за родината си, когато му дойде времето, и ще трябва да носиш много пари, нали?
— Аллах да те възвеличи, царю честити! — казал Абу Сир. — Но толкова мамелюци, неволници и роби са за царе! Ако ми бе дал пари на ръка, щеше да е по-добре от тази войска, която яде, пие и се облича — колкото и да спечеля, няма да ми стигнат да ги издържам!
— Те наистина станаха многобройна войска и ти няма как да я издържаш! — разсмял се царят. — Но ще ми ги продадеш ли по сто динара на човек?
— Ами ще ти ги продам! — съгласил се Абу Сир.
Изпратил царят своя хазнадар да му донесе пари и платил на Абу Сир всичко за всички до последния грош, а после ги дарил на стопаните им:
— Нека всеки си вземе своя мамелюк, своя роб и своята наложница, ако си ги познае!
Всеки си взел, което му се полагало, а Абу Сир му казал:
— Аллах да ти даде покой, царю честити, че ме отърва от тези ифрити, които само Аллах може да насити!
Засмял се царят, после всички напуснали хамама и се върнали в двореца. А Абу Сир цялата следваща нощ броил златото, прибрал го в кесии и го завързал. Когато се съмнало, отворил хамама и пратил глашатаи да викат:
— Всеки, който влезе в хамама и се изкъпе, плаща толкова, колкото позволяват кесията му и собствената му щедрост!
Посетителите надошли един след друг, всеки, който излизал изкъпан, пущал вътре колкото било по силите му. И още не било мръкнало, когато сандъкът се напълнил с блага от всевишния Аллах.
После и царицата поискала да посети хамама. Заради нея Абу Сир разделил деня на две: от зори до пладне хамамът бил за мъже, а от пладне до залез — за жени. Бил вече научил четири неволници да бъдат телячки. Харесала царицата такова къпане и тя оставила на излизане хиляда динара.
Пръснала се из града вестта за Абу Сир и за неговия хамам. Всеки, който влизал вътре, оставал много доволен и на излизане оставял достойна сума независимо дали бил богаташ или бедняк. Абу Сир завързвал дружби и приятелства. Всеки петък царят го посещавал и му давал по хиляда динара, имало определени дни за големци и за бедняци. Случило се веднъж да дойде и капитанът на царския кораб. Абу Сир го въвел в хамама, сам го разтъркал, а когато излезли навън, му сложил напитки и кафе. Когато капитанът понечил да плати, бръснарят го заклел, че няма да вземе от него нито грош. Капитанът запомнил направената добрина и си помислил какво да дари на този добър човек.
Стигнала вестта и до Абу Кир — и как иначе, щом мало и голямо все за хамама говорело и всеки казвал:
— Хамамът е най-голямото благо на този свят!
„Трябва и аз да отида! Да видя този хамам, от който хората са загубили ума и дума!“, помислил си Абу Кир. Облякъл най-хубавите си дрехи, качил се на муле, взел четирима роби и четирима мамелюци да му вървят отпред и отзад и тръгнал към хамама. Когато спрял пред вратата му, до него достигнал дъхът на алое и амбра. Видял хора да влизат и да излизат, видял на скамейките да седят големци и простолюдие. Влязъл вътре и зърнал Абу Сир, който се спуснал радостно към него.
— Така ли правят почтените хора? — заговорил му Абу Кир. — Аз отворих бояджийница и станах майстор! Запознах се с царя, тъна в разкош и почит! Пък ти не питаш за мене! Уморих се да те търся по ханове и къде ли не — никой не знае къде си, никой нищо не може да ми каже за тебе!
— А не дойдох ли аз при тебе? — възмутил се Абу Сир. — Не ме ли обяви ти за крадец? Не ме ли наби?
— Какво приказваш! — възкликнал Абу Кир. — Ти ли беше онзи, когото напердашиха? — и се заклел с хиляди клетви, че не го бил познал, а накрая добавил: — Абе имаше един там, приличаше на тебе! Всеки ден крадеше хорските платове! Помислил съм те за него! — започнал да съжалява, да пляска с ръце, като говорел: — Зло съм ти сторил! А ти да беше рекъл: „Аз съм еди-кой си!“ Вината си е твоя — бях зает с толкова дела!…
— Аллах да ти прости, приятелю! — рекъл Абу Сир. — Това е било предопределено да стане! Влез, съблечи се, изкъпи се, отдъхни си!