Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Как мислиш, сговорно ли е сега царството ми, добре ли живее народът ми?
— Царю честити! — отговорил везирът. — Мисля, че всичко започна от мига, когато ти пресече греха в сърцето си! Но ако се върнеш към него, ще изпаднеш в нова заблуда, по-ужасна от предишната!
— А какъв е коренът на заблудата, който трябва да изтръгна? — запитал царят.
— Велики царю! — отговорил везирът, който бил млад на години, но възрастен по ум. — Коренът на греха е да следваш ветровете на жените, да приемаш мнението и кроежите им, защото любовта към тях изкривява правилните пътища! Любовта към жените е в корена на всяко зло, никоя жена не може да мисли! Човекът трябва да ограничава отношенията си с тях в рамките на необходимото и да не им се подчинява — иначе ще се обрече на провал и гибел!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И СЕДЕМНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че цар Уарадхан казал на везира си:
— Всичко, което се случи, бе поради увлечението ми по жените! Не желая да е занимавам вече с каквито и да е жени! Но ще ги накажа за стореното — защото и убийството на баща ти Шаммас бе една от техните хитрини! — после въздъхнал дълбоко и се провикнал: — О, глупост! Изгубих своя верен везир, мъдрата му мисъл, загубих равните нему везири и първенци на царството си и техните мъдри мисли!
— Знай, царю! — рекъл везирът Бен Шаммас. — Вината не е само у жените, защото те са като украсена стока, който иска да купува — продават му я, а който не ще — никой не го заставя да се пазари! Вината е у оня, който купува! Баща ми те е предупреждавал, ала ти не си приел съветите му! Аллах ни е създал, но ни е поставил пред разни възможности, дал ни е воля и избор! Ако искаме — правим го, ако ли не щем — не го правим! Аллах не ни нарежда да правим злини, а само добро, за да се откъснем от злото! Каквото правим, го правим със собствената си воля, без да си даваме сметка, правилно ли е или грешно!
— Съгласен съм! — рекъл царят. — Но какво да сторя, за да избегна повторна грешка, ако умът ми отново бъде победен от желанията на душата?
— Царю! — отговорил везирът. — Виждам как да се предпазиш от нов грях! Трябва да правиш само онова, което си задължен да правиш по правото, дарено ти от Аллах.
— Ти възроди душата ми и освети сърцето ми! — възкликнал царят. — Сега ти си уредник в царството ми, аз имам само честта да седя на трона! Никога няма да се противопоставя на думите ти и само смъртта ми може да ме раздели от тебе! Ако нямам наследник — ти ще седнеш на трона след мене!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И ОСЕМНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Уарадхан наредил да извикат писаря и му заповядал да напише писма до всички големци да се явят при него. Свикал велик диван и сложил трапеза, каквато никой преди него не бил слагал. Поканил на нея всички бедни и богати. Подбрал дружина учени и мъдреци, имащи знанията на Бен Шаммас, и наредил на везира си да подбере между тях седмина, за да бъдат те везири, подчинени на думата му, а той да бъде първи между тях. Момъкът Бен Шаммас подбрал такива, които били най-възрастни по години, най-съвършени по ум, с най-много знания й най-бърза памет. Намерил седмина с такива качества и ги представил на царя. Той пък ги облякъл с везирски дрехи и им заговорил:
— Вие ще бъдете мои везири, подчинени на Бен Шаммас! Макар да е най-млад помежду ви, той има най-голям ум!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И ДЕВЕТНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че всички везири се събрали при царя, а той се уединил с тях и рекъл:
— Вие знаете, везири мои, че се бях отклонил от правия път! Причината бе, че тези жени си играеха с мене, мамеха ме, залъгваха ме със сладки приказки и хитри капани! Сега разбрах, че за мене те са носили гибел и развала! Те заслужават наказание, за да служат за урок на онези, които умеят да приемат уроци! Дали няма да е най-добре да ги погубя?