Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Смътно усети как шараите се разпръснаха, за да направят широк кръг около двамата. Демандред явно бе достатъчно уверен в майсторството си, за да не позволи намесата на други.
Лан се завихри в низ от атаки. Вода се стича по хълма преля във Вихрушка на планината, която се превърна в Сокол се спуска над храста. Формите му бяха като потоци, вливащи се във все по-голяма река. Демандред се биеше точно толкова добре, колкото се бе опасявал. Макар формите му да бяха малко по-различни от тези, които Лан знаеше, годините не бяха променили естеството на боя с меч.
- Ти си… добър… - изпъшка Демандред и отстъпи пред Вятър и дъжд, вадичка кръв закапа от брадичката му. Мечът на Лан блесна във въздуха, отразил червената светлина на огньовете и факлите.
Демандред връхлетя с Блясва искрата, но Лан я предвиди и отби. Получи драскотина в хълбока, но я пренебрегна. Размяната на удари го отпрати стъпка назад и даде на Демандред възможност да вдигне камък с Единствената сила и да го хвърли по него.
Дълбоко в празнотата Лан усети летящия към него камък. Беше разбиране за боя - просмукано дълбоко в него, в самата му душа. Начинът, по който стъпваше Демандред, посоката, в която блясваха очите му, подсказваха на Лан точно какво предстои.
Докато преминаваше плавно в следващата форма с меча, Лан прибра оръжието пред гърдите си и отстъпи назад. Камък с големината на мъжка глава профуча точно пред него. Лан се понесе напред и ръката му се задвижи в следващата форма, когато нов камък изфуча под ръката му. Лан вдигна меча и се плъзна покрай пътя на трети камък, който го пропусна само на един пръст.
Демандред блокира атаката му, но задиша хрипливо.
- Кой _все пак_ си ти? - попита Отстъпникът. - Никой от този Век няма такива умения. Ашмодеан? Не, не. Той не би могъл да се бие с мен така. Луз Терин? _Ти си_ зад това лице, нали?
- Аз съм просто човек - отвърна Лан шепнешком. - Само това съм бил. Винаги.
Демандред изръмжа и се хвърли в атака. Лан отвърна с Камъни падат от планината, но яростта на Демандред го изтласка няколко стъпки назад.
Въпреки първоначалния устрем на Лан Демандред беше по-добрият дуелист. Лан го разбра със същия усет, който му казваше кога да удари, кога да парира, кога да настъпи и кога - да отстъпи. Може би ако бяха влезли в двубой на равна нога, щеше да е различно. Не бяха. Лан се беше сражавал през целия ден и макар да го бяха Изцерили от най-тежките рани, по-малките все още боляха. Освен това Цярът сам по себе си изцеждаше силите на човек.
А Демандред беше свеж.
Отстъпникът спря да говори и се увлече в боя. Също така спря да прибягва към Единствената сила и се съсредоточи само върху играта с меча. Не се усмихваше, когато печелеше предимство. Не приличаше на човек, който се усмихва често.
Лан се изплъзна от атаката му, но Отстъпникът натисна отново с Глиган връхлита от планината, и отново го изтласка към края на кръга, като разбиваше с яростни удари защитата му: посече го по ръката, после в рамото, накрая - в бедрото.
„Имам време само за един последен урок…”
- Надвих те - изръмжа Демандред задъхано. - Който и да си, _надвих те_. Не можеш да спечелиш.
- Не ме слушаше - отвърна Лан шепнешком.
„Един последен урок. Най-трудният…”
Демандред връхлетя и Лан видя шанса си. Скочи напред, посрещна с хълбока си върха на меча му и се наниза на него.
- Не дойдох да те надвия - прошепна Лан с усмивка. - Дойдох да те убия. Смъртта е по-лека от перце.
Стъписан, отворил широко очи, Демандред се опита да издърпа меча. Много късно. Лан го посече в гърлото.
Светът потъмня, когато се хлъзна назад от меча. Докато падаше, усети страха и болката на Нинив. Изпрати й любовта си.
Глава 38
Мястото, което не беше
Ранд видя как падна Лан и болката от това го прониза. Тъмния го притискаше, поглъщаше го, разкъсваше го. Беше почти невъзможно да устои на тази атака. Беше изчерпан.
„Освободи се.”
Гласът на баща му.
- Трябва да ги спася… - прошепна Ранд.
„Дай им правото да се пожертват. Не можеш да направиш това сам.”
- Трябва да… Точно това означава…
Унищожителната ярост на Тъмния се изсипа върху него като хиляди врани. Закълваха плътта му, закъсаха я от костите му. Едва можеше да мисли през непосилния натиск и скръбта. Смъртта на Егвийн и на толкова много други…