Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Ужасни неща стават, Таулинсън — отбелязва мис Токс.
— Наистина, мис — съгласява се Таулинсън.
— Надявам се, Таулинсън — казва мис Токс, която, занимавайки се с възпитанието на семейство Тудъл, е придобила навика да говори с назидателен тон и да извлича поука от всяко нещо, — че настоящият случай е едно предупреждение да внимаваш, Таулинсън.
— Благодаря ви, мис, разбира се — съгласява се Таулинсън.
Той, изглежда, изпада в размишления по какъв начин на него самия случаят може да му послужи като предупреждение, когато троснатата мисис Пипчин внезапно прекъсва размишленията му, като му подвиква: „Какво правиш? Защо не изпратиш жената до вратата?“, и той повежда мис Токс към изхода. Когато минава покрай стаята на мистър Домби, тя напълно се скрива в черното си боне и стъпва на пръсти. Сред всички хора на света, така преследващи го в съзнанието му, няма друго създание, което да изпитва толкова голяма мъка и загриженост, каквито мис Токс е стаила зад черното си боне, докато върви по улиците, като се опитва да отнесе тези чувства у дома, скривайки ги от току-що запалените фенери.
Мис Токс обаче не се числи към обществото, към което принадлежи мистър Домби. Тя идва всяка вечер по здрач, като в дъждовно време прибавя към бонето си обувки с дървени подметки и чадър, и търпи подхилването на Таулинсън, както и цупенето и остротите на мисис Пипчин, само и само да научи как се чувствува той и как преживява нещастието си. Тя обаче няма нищо общо с обществото на мистър Домби. Неизменно в своите изисквания и в предизвикването на терзания, това общество не се нуждае от нея, а тя, с нищо неоткрояваща се и негрееща ярко звезда, следва своята малка орбита в крайчеца на друга слънчева система и напълно съзнава положението си, но идва, поплаква си, отива си и се чувствува удовлетворена. Всъщност много по-лесно е мис Токс да бъде удовлетворена, отколкото обществото, което измъчва мистър Домби толкова силно!
В кантората служителите обсъждат голямото бедствие от всички страни с най-големи подробности, но главно ги занимава въпросът кой ли ще заеме мястото на мистър Каркър. Общо взето, те са на мнение, че заплатата ще бъде орязана и постът ще стане неприятен поради нововъведените ограничения. Тези, които изобщо не се надяват да го получат, са напълно уверени, че не желаят да го заемат, и изобщо не завиждат на човека, за когото този пост ще се окаже предназначен. В кантората не е настъпвало такова вълнение от времето, когато почина невръстният син на мистър Домби. Оживления от този род обаче засилват общителността — да не кажем — жизнерадостното настроение — и водят до укрепването на дружеските връзки. Случаят е благоприятен да се сключи примирие между всепризнатия умник в кантората и амбициозния му съперник, които са били смъртни врагове в продължение на месеци, и за да се ознаменува щастливото възобновяване на дружеските отношения помежду им, се организира скромна вечеря в една съседна кръчма, където умникът заема председателското място, а съперникът му изпълнява задълженията на подпредседател. След раздигането на масата започват речи, като пръв взима думата председателят и заявява: „Джентълмени, не мога да скрия факта, че моментът не е подходящ за разногласия.“ По-нататък той казва, че неотдавнашните събития, на които не е необходимо да се спира специално, но които не са били подминати от някои неделни вестници, както и от един ежедневник, чието название не е нужно да се споменава (при тези негови думи почти всички присъствуващи изричат названието със звучен шепот), са го накарали да се замисли и той чувствува, че в такъв момент личната разпра между него и Робинсън би означавала липса на съпричастност към общата кауза, а той има всички основания да смята, че джентълмените от фирмата на мистър Домби винаги са се отличавали с подобна съпричастност. Робинсън отвръща на словото, както подобава на един мъж и колега. А един джентълмен, от три години на работа в кантората, който постоянно получава предупреждения за уволнение поради аритметическите си грешки, се проявява в съвсем нова светлина, като внезапно произнася вълнуваща реч и казва следните думи: „Дано на нашия уважаван началник никога повече да не се случва нещастието, сполетяло дома му!“ и други най-различни неща, неизменно започващи с фразата „Дано никога вече“, които предизвикват бурни ръкопляскания. Накратко казано, те прекарват една извънредно приятна вечер, помрачена единствено от кавгата относно предполагаемия годишен доход на мистър Каркър между двама млади служители, които започват заканително да размахват бутилки, изпадат в настървение и се налага да ги изведат навън. На другия ден в кантората всички масово пият сода и смятат, че сметката от банкета е надута.