Приключенията на Казанова

Но ето идва една четвърта фаталност, която вие във вашето очарователно пикантно оправдание не сте изброила. Счетох се за подигран, моята гордост се възмути и негодуванието принуди моята любов да замълчи за момент. Срамът ме задушаваше. Мислех, че всеки трябваше да прочете по лицето ми отвращението, което изпитвах. Видях във вас едно отвратително чудовище в ангелски образ. Бях съвсем замаян и след единадесет дни загубих и малкото разум, който ми беше останал. Най-малко, това трябва да приема, защото пишех всеки ден писмото, от което вие с право се оплаквате, но което тогава считах за образец на въздържание.

Сега надявам се всичко е в ред и още днес рано, в единадесет часа, ще ме видите нежен, послушен и каещ се във вашите крака. Вие ще ми простите, божествена моя, или сам ще отмъстя за неприятността, която ви причиних. Само за една милост се осмелявам да ви помоля. Изгорете моето писмо и не давайте никога повод да говорим за него. Изпратих го, след като бях скъсал едно след друго четири други. От това можете да заключите за душевното състояние, в което се намирах.

Изпращам прислужника веднага във вашия манастир, за да получите писмото ми още преди събуждането си. Човекът не би ме открил, ако добрият дух не ми подсказа да го заговоря при тръгването си от операта. Неговите услуги няма да са ми повече нужни. Не ми отговаряйте и приемете искрените уверения на едно сърце, което ви обожава!“