![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— Хайде. Оттук.
Преследвача даде знак на Кайл да води. Той разтвори ръце, все едно да отрече всякакво участие в това, но излезе пръв.
Изгърбения ги преведе през объркан лабиринт от порутени, изоставени стаи и зали. Някои не бяха нищо повече от прекатурени стени, открити към небето, а други — тъмни като хлътнали мини. Натрупаните с годините прах и боклуци плътно застилаха всичко.
След време Кайл подуши дим от дърва и готвена животинска мазнина. Той се спря, обърна се към братята и докосна носа си отстрани. Те кимнаха и внимателно извадиха оръжията от ножниците си. Приведен, той бавно се промъкна през плътните сенки на множество малки стаички. Пращенето и съскането на огъня го водеха напред, докато не съзря светлината. Кайл се спря и зачака братята да го настигнат. Сянката на Изгърбения бе отишла напред. Щом се озоваха всички заедно, Преследвача направи знак на Кайл — те двамата да застанат отдясно и отляво, а Кокошката и Пустошта да държат средата. Всички кимнаха.
След мълчаливо броене те нахлуха в стаята с издигнати оръжия. На стената на засипана с боклуци стая се бе облегнал едър мъж. Гореше малък огън.
— Това ти ли си, Кайл? — изненадано възкликна той. — Какво правиш тук?
Кайл се изправи и изпусна оръжието си.
— Сивогрив!
Едно от очите му бе надуто и затворено. Горната устна — сцепена и надута. Едната страна на лицето беше разцъфнала в тъмнопурпурно, а косата — изцапана със засъхнала кръв. Доспехите му бяха струпани в един ъгъл. Той посочи захилената сянка на Изгърбения:
— Знаех, че ще е гвардеец, но не те очаквах.
Кайл приседна до огъня.
— Какво правиш, та се криеш тук?
Човекът изглеждаше неловко и сведе поглед.
— Е… знаеш, имперските все още имат обявена цена за главата ми.
И Кайл си спомни. Главата му струва буре черни бисери. Той махна към братята.
— Е, ние ще ти помогнем да се измъкнеш — нали, Преследвач?
Най-старият от Изгубените братя опря ръка в челото си и въздъхна:
— Да. Разбира се. Май само това правим.
Пустошта приседна до огъня.
— Какво печеш тука?
— Заек.
— Изглежда готов. Може ли?
Сивогрив му даде знак да се обслужва сам.
— Трябва да отидем на юг — обяви Пустошта, откъсна си парче месо и облиза пръсти. Той опря едрите си космати ръце на коленете.
— Север — незабавно възрази Кокошката.
— Мислех си за запад — предложи Сивогрив, донякъде изненадан.
— На мен пък ми харесва северът — изрече Преследвача и кимна на себе си.
Както си дъвчеше, Пустошта вдигна ръка за мълчание.
— Знаете ли — на юг наистина ще е по-добре.
Кайл просто се ухили, седна до огъня и се зае да развързва гамашите си. Това можеше да продължи цялата нощ.
— Кодошиш ме, нали така? — обърна се Наит към Хеук.
— Не — вярно е. Чух го от всякакви хора.
— Какви хора?
— Всякакви.
— Проклятие.
И Наит отново се отпусна в прохладата на окопа.
— Проклятие!
До окопа се доближи кавалерийски офицер в униформа на Коун. Той примижа в тъмнината на сгъстяващите се следобедни сенки.
— Търся сержант Шушумигата.
Урфа се изправи, опули се насреща му и се усмихна с неравните си зъби.
— Хубав кон.
Появиха се Бърборка, Кочана и Кибб, понесли натрошени греди и дъски, и ги хвърлиха до една купчина. Офицерът я изгледа — приличаше на приготовления за голям огън.
— Няма да оставате тук за през нощта, нали така?
— О, оставаме — изправи се Наит. — Какво от това?
— Разбирам, че заповедите са да се движим на изток по търговския път. Това тук е едно огромно поле на смъртта. Не е здравословно. А е и опасно. Ще има чакали.
— Чакалите не обичат огъня — произнесе Наит страшно сериозно.
Кавалерийският офицер премигна неуверено.
— Така… значи няма сержант Шушумигата?
— Не, господине — отвърна Наит. Той махна на Ситния, който минаваше и бе вдигнал ръка за поздрав.
— Лим? — викна Наит. Ситния вдигна палец.
— Опитайте Трета рота — предложи Урфа.
— А тази рота коя е?