Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Не е приключило — викна му Су, седнала на гърба на някакъв кон зад ездача му; загадъчна, точно както винаги. Той просто й махна за сбогуване.

Сапьорите, сред тях и сержантите Шушумигата и Урфа, изглеждаха доволни да седят отпуснато в сянката на окопите си, без шлемове и доспехи, докато превързваха раните си и измъкваха вода и храна от плъзналите из равнината ездачи от Кан и Коун — те пък събираха ранени и спомени от бойното поле.

Та оставаха той и жрецът маг Хеук. Набързо създадената почетна гвардия около каруцата се отправи на север. Хо покани Хеук да участва в бдението.

— Любопитен съм и искам да погледна тая твар, Малик, за когото коунските офицери се надуват толкова много.

Хеук тръгна с него. Той посочи колата:

— Още не мога да го повярвам.

Той прокара мръсен ръкав през също толкова мръсното си лице и примижа под яркото слънце.

— Аз също не мога. Изглежда невъзможно.

Хо видя отразени чувствата си по смаяните, занемели лица на редовните войници, които се събираха без тръби и без заповеди, за да следват колата, бавно потеглила на север към търговския път. На Хо му се струваше, че едва сега те осъзнават какво са имали в лицето на императрицата си. Несломима. Присъствието й бе толкова непоклатимо, че те дори не бяха се замисляли за него. При всичките си грешки, може би именно тя ги бе държала обединени. Сега, след като я нямаше, скъсването с миналото бе пълно. Кой можеше да заеме трона? Кой би могъл или би дръзнал да заеме това студено, твърдо, гибелно място? Той не можеше да се сети за никого. Все пак, твърде дълго време бе бил надалеч, а в имперските дела дори един ден можеше да се равнява на един човешки живот.

Хеук го наблюдаваше косо, а в очите му бе изписан неприятен преценяващ поглед.

— Империята има нужда от Върховен маг…

— По-скоро ще се оставя да ме одерат. Ами ти?

— Аз? Та аз съм просто един взводен маг.

Определено. Взводен маг, който ужасява всички останали магове. Но той го остави — всеки от тях си имаше своите тайни и предпочиташе да остане анонимен.

Свитата най-после стигна стана на командването на коунските силите до кръстопътя. Тук тя спря и знатните от провинция Коун се събраха, за да отдадат почит. Присъстваха и множество събрали се имперски офицери. Хеук тихичко ги показа на Хо:

— Високият бледен мъж е Върховен юмрук Ананд. До него е Юмрук Д’Еббин. Не знам имената на офицерите и маговете от Кан и Коун.

Посред скупчените офицери мина паланкин. Пред него вървеше огромен плешив далхонец, облечен в броня. Хо се спогледа разбиращо с Хеук. Бала. Бързо се оправяше чия страна да заеме.

Докато ги оглеждаше всичките, Хо не видя нито един по-издигнат човек. Начинът, по който се бяха подредили неловко в полукръг около една фигура, привлече вниманието му към нея — привидно безвредният, нисък, закръглен човек, който трябва да беше Малик Рел. Бледото му месечинообразно лице носеше израз на дълбоко разкаяние и мъка, но зад тях Хо разчиташе сурово потискано тържество.