Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— През нощта получих съобщение от Копринения. Сторо е мъртъв.

Фурията зяпна.

— Какво?

Тъмните очи на Лис се впиха в нейните.

— Възпаление на костите. Не е било установено навреме. Нанесените от Риландарас рани са особено люти. Съжалявам. Те искат да се върнеш, Фурия. Да строиш отново. Може би трябва да оставиш това на Урко и приятелите му. Аз знам и двамата. Може и да стават за работата.

Фурията обаче се отдръпна. Не. Това не беше вярно. Когато го видя за последен път, той бе жив. Да, слаб. Но се оправяше. Това не е вярно. Тя мина през гъстата трева, без да вижда нищо. Искат тя да се върне? За да строи отново? Това е шега. Тя унищожи всичко. Освободи едно чудовище — най-големият познат убиец на мъже и жени. Ами проклятието? Кой от освободилите го остана жив? Тя, Копринения и Рел. Да, когато се запознаха с Лис, тя я нарече строител. А отношението й към Рел? Когато го погледне сега — почит? Възхищение? Тя спря да ходи. Ами ако Лис наистина е прорицателка, Покровителка на прорицателите?

Тя се обърна и отиде право към жената, която извърна лице и не искаше да среща погледа й.

— Видя ли ни да се справяме? Ще победим ли Риландарас?

Лис прибра брадичка, надутото й лице се закръгли и тя бавно отвърна:

— Видях един начин, по който можете да успеете.

— Това стига — и Фурията отиде да намери сержант Банат.

Тя го откри и му нареди да се връща с кавалерийската колона. Тя щеше да задържи само малък отряд. Той, разбира се, възрази. Отказа да си върви. Тя обаче не отстъпи и най-накрая, по-късно същия ден, две колони потеглиха. По-голямата на югозапад, а много по-малката на североизток.