Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Зората донесе подсвиркване и обаждане от стражите. Фурията се надигна от димящия огън и задържа чаша хладък чай в ръце, та да ги стопли. Рел дотърча до нея в доспехи и въоръжен, със свален наличник.

— Какво е това? — високо попита той.

— Приближават четирима ездачи!

— Сети?

— Не.

— Приготви оръжията! Арбалетчици!

Фурията гаврътна чая си, прецеди го през зъби и подаде чашата на адютанта. Амарон дойде до нея, когато тя тръгна да посреща конниците. Фурията не можеше да се удържи и го гледаше внимателно.

На устните му заигра скромна усмивка.

— Няма нужда да се притесняваш — рече той. — Познавам единия от тях.

— Твой приятел?

— Да.

Фурията не знаеше дали да се успокои, или да се тревожи. Колкото повече се приближаваха ездачите, толкова повече — трябваше да признае — бе впечатлена от вида им. Трудно беше да събереш по-корава, по-страшна дружина.

Амарон пристъпи, за да ги поздрави. Един от тях преметна крак през гърба на коня си и двамата се прегърнаха. Останалите трима слязоха с много пъшкане, опъване на гърба и тропане с крака. Фурията забеляза, че всичките са с доста дълги зъби.

Рел я приближи със скръстени ръце. Амарон придружи четиримата до нея.

— Урко — каза той и посочи снажния мъж с квадратно лице и късо подстригана сребърна коса. Богове, старият военачалник лично.

— Старшина Славния зъб — той направи къс поклон, а дебелите му извити вежди почти скриваха очите.

— И, хм…

От останалите двама, очевидният малазански ветеран сведе плешивото си кафяво теме:

— Заместника.

Последният, стар плещест сетски воин, властно кимна с глава:

— Миризливката.

Фурията представи себе си, сержант Банат и Рел. Лис я нямаше никаква.

Ветеранът с името Заместника протегна ръка към Рел.

— Ти си този, който застана срещу Риландарас?

Рел кимна. Заместника и Миризливката се спогледаха продължително.