Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Корболо се ококори, а устата му зяпна от пълно смайване.

— Какво?

— Много източници докладваха, че при разпръсването на фалангата ви сте се оттеглил в тила. Отричате ли тези съобщения?

— Да — за да поема командването на друго поделение и да го поведа в битка. Малик, какви са тези глупости? Губим време…

Фаларецът обаче клатеше глава, а дебелите му устни бяха извити надолу, все едно са принудени да извършват нещо нежелано.

— Съжалявам, Корболо, но Мечът — след като е излязъл на бойното поле — не се оттегля. Оттеглянето означава предаване на цялата имперска войска.

Малик вдигна глава и огледа събраните офицери.

— И за мен свидетелство за изключителния дух и издръжливост на тези войски е това, че те не са се разбягали тогава и на това място. Следователно, в качеството си на имперски съветник, говорител на Събранието, мое нерадостно задължение е да наредя да бъдете задържан, докато не бъде свикан съд, който да разследва тези събития.

— Какво!

Мечът зяпаше, устата му се движеше, след което изведнъж се нахвърли върху Малик. Офицерите, които досега го бяха подкрепяли, сега го удържаха.

— Ти… твар такава! Не можеш да ми сториш това! Аз съм Мечът! Победителят! Аз спечелих тази битка!

Мъжът се бореше, а ръцете му се свиваха и разпускаха. Той погледна с изскочили очи събраните офицери. Напанското му лице потъмня, а на устните му изби пяна.

— Аз съм ваш военачалник! Аз ви поведох към победата!

— Затворникът ще бъде заставен да замълчи — нареди Малик.

Натъпкаха парцал в устата на Корболо. Отведоха го — той риташе, бореше се, гъргореше и крещеше под парцала.

Малик тъжно поклати глава.

— Вашата мъдрост и сдържаност са вдъхновение за всички нас, господин съветник — обади се някаква старица.

Очите на Малик се изостриха, огледаха тълпата, спряха се върху едно лице и се свиха до блеснали процепи.

— Нека тя дойде напред — нареди той.

Излязоха уикските близнаци, които крепяха Су. Хо тръгна да излиза, но Хеук го удържа.

— Значи вие, уикците. Още веднъж пред мен. И все пак от всички чувам, че вашият пристъп унищожил Гвардията и отворил пътя към победата за Империята. За това всички ние сме ви задължени. И ви благодарим…

Су се поклони леко.

— Ние молим само за това, което ни принадлежи по право.

— О, да… разбира се.

Малик отново скръсти ръце на корема си.

— Тази скорошна политика по отношение на земите ви. Зле замислена и нечовечна. Разбира се, аз винаги съм бил против нея.

Сега близнаците се впуснаха напред с разкривени лица, но ръцете на Су ги стиснаха за раменете и ги удържаха.