Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Жената се усмихна скромно.

— Понеже аз ще го призова.

Фурията зяпна и не можеше да повярва на това, което чува.

— Ще го призовеш? Що за глупости са това? Та той ще те разкъса на парчета.

Усмивката на жената порасна.

— Не и докато танцувам, Фурия.

— Докато танцуваш?

Фурията се обърна към останалите.

— Рел, вкарай й малко ум. Ти знаеш какво може да извърши той!

Миризливката се почеса по бузата и започна:

— Старите сетски предания разказват…

— Я млъкни!

Лис я хвана за ръката.

— Всичко е наред, Фурия. Аз мога да го направя. Ти забравяш коя съм аз… прорицателка и танцьорка на зората.

Била си, искаш да кажеш. Фурията я огледа от горе до долу.

— Лис, съжалявам, че го казвам, но ти вече не си млада.

Смехът на старицата бе груб и висок.

— Красотата не е в мен, Фурия. Тя е във вълшебството на танца. Сега отивай да се грижиш за конете.

Проклети коне! Какво ме е еня за тях? Но отиде.

Рел се затича и я настигна.

— Не се притеснявай. Ако звярът се покаже, всички ние ще се съберем срещу него и ще го унищожим.

— Благодаря ти. Пази я.

— Да.

— И предупреди Урко и момчетата му, че ще дойда — и ще дойда натоварена!

— Да, Фурия. Всички ние видяхме торбата ти.

— Да. Е, добре тогава. Бърн да е с вас.

— Ние, сегюле, не приемаме представата за късмет или случай, но все пак ти благодаря.

И той отърча.

Фурията ядно изгледа конете и хората си. Коне. Не мога да повярвам, че пазя някакви проклети от Гуглата коне.