Гаснещ зрак [bg]

Гарелко отново посочи Ханако.

— А този? И той ли беше изпитание?

— О, кой знае кой го сложи на тази пътека. Такъв млад храбрец, вече уморен от банални предизвикателства! Но срещу онова, което не може да бъде победено, ах, вече имаме съдба, достойна за легенда! Или нещо такова — добави с въздишка.

— Чухме писъците ти! — изломоти внезапно Раваст.

— Както и трябваше, ако наистина бяхте живи — какъв по-сигурен зов можех да измисля, за да ви доведа на бегом? — Махна небрежно назад към Ханако. — О, той беше забавен, признавам ви го, истински звяр всъщност, и ще подклажда изобретателността ви през всичките години наслада, които предстоят!

— Няма ли да го вземеш? — попита Гарелко. — За поредния съпруг?

— Тримата сте достатъчна шетня — отвърна тя. — Освен това обърни внимание на целта му! Приличам ли на жена, уморена от живота? Все пак това пътуване не беше ли възбуждащо?

Татенал заговори с горчивина:

— Бентове са се разкъсали, жено, и сега невидими реки на дива мисъл поглъщат земята под всички ни. Никой от нас не е каквото бяхме някога. Дори и ти. Виждам в очите на Ханако подновена решимост. Той наистина ще тръгне с онзи страховит легион и аз ще крача до него. Вече имаме нови врагове у всеки от нас, предизвикателства за усета ни кои сме наистина, а на тях, обич моя, трябва да се отвърне.

И Татенал тръгна напред, за да застане до Ханако, а очите на Ласа Руук го проследиха с открит ужас.

— Олеле — изпъшка тя и се обърна рязко, когато Раваст заговори:

— Възлюбена моя съпруго — каза младият воин, — ще взема мярката на този скърбящ джагът и на прага на избор, който не може да бъде отменен, едва тогава ще реша своя път.

На лицето на Гарелко се изписа покруса и той отрони хрипливо:

— Е, Ласа Руук, виждаш ли какво направи?

— О, виждам — тросна се тя и скръсти ръце. — Хитро наказание! Чуйте добре, и тримата! Ще ви придружа до глупавия лагер на джагъта, където можете добре да премислите включването си в опърпаната тълпа, която е лапнала по неговата лудост! Но аз няма да прекрача прага, дори всички да ме оставите наистина вдовица! Все още съм млада и селата гъмжат от красиви мъже, някои от които дори са полезни! — Замълча, после продължи: — Тъй че помислете добре за буйното ми бъдеще, съпрузи. Отвъд Портата на злочестите като нищо може би ще чувате как страстните ми викове предизвикват самия свят!

Когато се извърна с лице към Ханако, той видя страстта в погледа ѝ и бе потресен. Обърна се към Татенал и каза:

— Върнете се с нея. И тримата. Завлечете я у дома, вържете я и ѝ запушете устата, ако трябва.

— Кутрето ме отхвърля? След сладкото боричкане в тревата?

Той ѝ отвърна намръщено:

— Не разбираш, Ласа Руук. Обикнах те, но ти гориш твърде горещо за мен и този огън в теб е бушуващият блясък на живот, не на смърт. Тръгнеш ли към джагъта, боя се от миг на ярост и избор, който не може да бъде отменен. Не е за такава като теб селението на смъртта, тъй че те моля — моля ви всички — върнете се у дома. — Извърна поглед на юг. — Ако побързам, ще догоня Ерелан Крийд и ще го браня.