Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Царят одобрил предложението на момчето. А когато минали трите дни, дадени от вестоносеца, той влязъл при царя и поискал отговор. Царят поискал отсрочка още един ден. Пратеникът започнал да сипе неподходящи приказки точно както бил предвидил синът на Шаммас, а след това излязъл на пазара и завикал:
— Хора, аз съм пратеник на царя на Индия! Донесох на вашия цар писмо, а той ме размотава с отговора си! Днес срокът, определен от моя цар, изтече! Вашият цар с нищо не може да се извини и вие сте свидетели на това!
Царят пратил да повикат обратно вестоносеца и му креснал:
— Как смееш ти, недостойни вестоносецо, да излизаш насред народа ми и да разказваш за тайните между царете?! Нали носиш писмо от цар до цар? Написаното вътре е работа само на царете, а не на презрените им слуги! Заслужаваш да те посека и бих го сторил още сега, но пък нали трябва да върнеш отговора ми на глупавия си цар! Ала нямам време лично да отвръщам на нескопосаните му заплахи. Щом толкова бързаш, най-добре ще е да викна някои от най-младите ми писарчета да се поупражнява с ответа… — наредил да влезе сина на Шаммас. Влязло момчето, възхвалило царя. Той му подхвърлил писмото и му казал: — Прочети това писмо и бързо му подготви отговор!
Взело момчето писмото, прочело го и избухнало в смях:
— Ама за това писмо ли прати да ти подготвям отговор?
— Да! — отвърнал царят…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И ПЕТНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че момчето извадило дивит и перо и започнало да пише: „В името на Аллаха, всемилостивия и милосърден! Мир на онези, които намират своята безопасност в милостта на милосърдния!
Съобщавам ти, тъй наречен велик цар, велик само по име, но не и по достойнство, че получихме писмото ти и разбрахме съдържащите се в него небивалици и странни безсмислици! Убедихме се, че си невежа! Ти протягаш ръка към нещо, за което не си даваш сметка, и ако не е състраданието, което усещаме към рабите на Аллаха, не бихме закъснели да се появим при тебе! Твоят пратеник излезе на пазара и пръсна там съдържанието в писмото ти на куцо и сакато! Той заслужи да бъде посечен, но го оставихме жив, за да бъде наказан от тебе! Говориш в писмото си, че съм избил премъдрите си везири, големци и държавни първенци. Това е вярно, но за това съм си имал причина! Когато убивам един, то е, защото имам хиляда по-учени, по-умни и по-мъдри от него! При мене е пълно с дечица, напоени със знания! Един от воините ми може да се бие с цял отряд от твоите слабаци! Колкото до парите — да, имам леярници за злато и сребро, драгоценните метали са за мен все едно като парчета чакъл. Как се осмели да ни нареждаш да строим някакъв дворец сред морето? Ако имаше малко ум, щеше да провериш накъде духат ветровете и как удрят вълните, пък после да ми искаш подобна глупост! Колкото до твърденията ти, че ще ме завоюваш — как подобен на тебе може да победи царството ни! Всевишният Аллах ще ни дари победа, защото си враг, който ме притеснява без причина! Сега те предупреждавам! Ако се боиш от Аллаха, нареди да ми изпратят харадж за тази година, пък ако откажеш — ще тръгна към тебе със сто и десет хиляди воини великани, всички на слонове. Ще ги предвожда личният ми везир и ще му наредя да държи в обсада града ти три години като отговор на трите дни, които ти ми даде като срок, преди да тръгнеш срещу мене! Ще превзема царството ти и не само ще те убия, а и ще оскверня харема ти!“