Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Това ми е известно — отвръща мистър Домби.
— Разбира се, че ви е известно, Домби — казва майорът. — По дяволите, сър, зная, че ви е известно. Напълно естествено е човек като вас да го знае.
— Надявам се, че е така — отговаря мистър Домби.
— Домби — продължава майорът, — за останалото сам ще се досетите. Ще ви го кажа откровено — навярно прибързано, — защото Багстоковци винаги са били откровени. Не са много спечелили от това, сър, но то е в кръвта им. По този човек трябва да се стреля. Дж. Б. е на разположение. Той има претенции, че може да бъде наречен приятел. Господ да ви благославя.
— Майоре — отвръща мистър Домби, — много съм ви признателен. Когато настъпи моментът, ще се предоставя във ваши ръце. Тъй като моментът още не е настъпил обаче, аз се въздържам да говоря.
— Къде се намира този човек, Домби? — осведомява се майорът, като известно време пъхти и се взира в мистър Домби.
— Не знам.
— Нямате ли някакви сведения за него? — пита майорът.
— Имам.
— Домби, радвам се да чуя това — казва майорът. — Поздравявам ви.
— Ще ме извините… вие също, майоре — отвръща мистър Домби, — че засега няма да се впускам в подробности. Сведенията са от особен характер, получени по особен начин. Те могат да се окажат неверни, а могат и да отговарят на истината. Засега още не бих могъл да кажа. Това са обясненията, които мога да ви дам.
Макар и този отговор да е твърде сух, като се има пред вид ентусиазмът на моравия майор, той е удовлетворен от него и със задоволство си мисли, че има благоприятни изгледи обществото да си получи дължимото. След това братовчедът Финикс на свой ред получава благодарности от съпруга на своята прекрасна и изискана родственица и двамата с майор Багсток си отиват, като отново оставят съпруга да разсъждава за обществото и спокойно да размишлява до каква степен те двамата се явяват изразители на общественото мнение относно неговите лични работи и какви са естествените и основателни очаквания на това общество.
А коя е тази особа, която седи в стаята на икономката, рони сълзи и вдигнала ръце към небето, разговаря тихичко с мисис Пипчин? Това е една дама, с лице, скрито от тясно, черно боне, което, изглежда, не е нейно. Това е мис Токс, която е взела шапката на прислужницата си и преобразена по този начин, идва тайно от улица Принцеса, за да възобнови старото си познанство с мисис Пипчин и да получава сведения за състоянието на мистър Домби.
— Как го преживява той, скъпа? — пита мис Токс.
— Ами че изглежда все същият — с обичайния си рязък тон отвръща мисис Пипчин.
— Само външно — изразява предположението си мис Токс. — Какво ли му е на душата обаче!
В суровите сиви очи на мисис Пипчин се чете съмнение и тя отвръща лаконично и отривисто:
— Да! Може би! Така предполагам. Да ти кажа откровено, Лукреция — добавя мисис Пипчин (тя продължава да нарича мис Токс Лукреция, тъй като е направила първите си опити в областта на укротяването на деца върху въпросната дама, когато дамата е била нещастно, мършаво същество на крехка възраст), — да ти кажа откровено, Лукреция, според мен добре, че се отървахме от нея. Аз лично не желая такива безсрамни особи тук!
— Наистина безсрамна особа! Правилно казахте, че е безсрамна, мисис Пипчин! — отвръща мис Токс. — Да изостави него! Такъв благороден мъж!
След тези думи мис Токс придобива напълно сломен вид.
— Що се отнася до благородството, аз не знам нищо — заявява мисис Пипчин и гневно разтрива носа си. — Едно нещо знам с положителност обаче — когато хората са подложени на изпитание, те трябва твърдо да го понасят. Всичко друго е глупост! На времето и аз трябваше да понеса твърде много. Защо е нужно да се вдига шум? Отишла си е — прав й път! Смятам, че никой не я иска да се връща обратно!
Намекът за перуанските мини кара мис Токс да стане, за да си тръгне, а мисис Пипчин позвънява на Таулинсън да я изпроводи. Мистър Таулинсън, невиждал мис Токс от много дълго време, се захилва, изразява увереността си, че тя сигурно се чувствува добре, и отбелязва, че отначало не я е познал с това боне.
— Много съм добре, благодаря ти, Таулинсън — казва мис Токс. — Умолявам те да бъдеш така добър и да не разправяш на никого, когато ме видиш тук. Аз идвам заради мисис Пипчин.
— Добре, мис — отвръща Таулинсън.