Приключенията на Казанова

Първа фаталност.

Понеже не бях получила още това писмо, когато вие ме повикахте, то аз нямах силата да приема вашето посещение. Това беше една отвратителна слабост — която, надявам се, вие ще намерите също така оправдателна. Защото това беше втората фаталност. Заповядах на сестрата прислужница да ви каже, че съм болна. Това беше много правдоподобно извинение, независимо дали бе вярно или не, защото то беше една лъжа от приличие, и от нея се познаваше, че е само претекст. Вие си бяхте отишъл и не беше възможно да кажа да се върнете, когато глупавата стара жена ми съобщи, че ви е казала, че съм била заета.

Това беше третата фаталност!

Не можете да си представите какво бих искала да кажа и направя на глупавата калугерка, но тук, в манастира, не бива нищо да се казва или прави. Човек трябва да има търпение и да се преструва, а отгоре на това да благодари на бога, че неволните грешки произлизат от глупост, а не от злоба, защото последните съвсем не са рядкост в манастирите. Предположих веднага, макар и отчасти, какво е станало в действителност, защото мисля, че човешкият ум не може да предположи всичко. Отгатнах, че ще се счетете за подигран и ще бъдете възмутен, а това ми причини неизказана мъка, защото не виждах никаква възможност да ви открия истината преди следващия празник. Моето сърце копнееше за по-скорошното идване на този ден. Как можех да предположа, че сте взели решението да не идвате вече на нашата литургия. Понасях търпеливо нещастието си до следната неделя, но когато се видях излъгана в надеждата си, моята мъка стана непоносима и тя ще ме убие, ако вие откажете да признаете моето оправдание. Вашето писмо ме направи съвсем нещастна и ще умра от отчаяние, ако продължавате да държите на жестокото решение, за което ми говорите в писмото. Вие се смятате за подигран. Друго не може да кажете. Но дали това мое писмо ще ви убеди във вашата заблуда? Дори и да бяхте повярвали, че съм ви излъгала позорно, то все пак — това трябва да признаете! — можете да ми пишете такова ужасно писмо, само ако ме считате за отвратително чудовище, каквото е невъзможно да бъде една жена от благороден произход и с възпитание. Прилагам тук отново двете писма, които ми връщате, тъй като мислите да отстраните с това моето безпокойство, което вие жестоко приписвате на една съвсем погрешна причина. Разбирам по-добре от вас физиономии. Бъдете уверен, че това, което направих, направих го не от необмисленост, защото никога не съм ви считала способен за някаква некрасива постъпка, та камо ли за някаква лошавина. В чертите на моето лице вие трябва да сте открили само душата на една безсрамна лудетина, а такава аз не съм. Ще бъдете вероятно виновен за моята смърт или най-малко ще ме направите нещастна за цял живот, ако избегнете да се оправдаете сега сам, защото от моя страна, вярвам, че съм се оправдала напълно.