![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
— И сега трябва да пребия Аратан до несвяст и да го извлека оттук?
— Готос стои настрана от… бремето на Качулатия. Сътворява убежище, означено от неговото „Безумие“, неговия несвършващ том, неговия вечен разказ. За да се опълчи на смъртта на времето, е готов да разказва история.
— Неговата история.
— Може да е негова — съгласи се Хаут. — Всъщност възможно е да е точно това, което казва, че е. Бележка на самоубиец, изповядване на провал. И все пак виждаш ли това ловко опълчване? Докато приказката продължава, не може да има предаване на отчаянието.
— Не — отсече тя. — Разбира се, че не може. Господарят си има своята омраза в края на краищата.
— Пареща и гореща като слънцето, да.
— Омразата му включва ли Качулатия?
— Качулатия? Бездната да ме вземе, не. Той го обича както може да обича брат.
— И все пак не е брат.
Хаут сви рамене.
— А сега Гетол, завърнал се от нещо по-лошо от смърт. Затвор, за който всички мислехме, че е вечен. Понякога делата от миналото, Коря, водят до място, където не са възможни никакви думи. И все пак не остава ли любовта? Тъй че те трите, едно — искрата на омразата, едно — въздишката на скръбта, и едно… е, едно стои между двете.
— Ще се присъедини ли Гетол към Качулатия?
— Не мисля, но всичко това е между тях. Когато говорих за убежището на Готос, исках да кажа, че Аратан е защитен.
— А аз?
— Ти си мхаби, Коря, съсъд, оформен да побира. Заради това смъртта не може да те достигне.
— О, направил си ме безсмъртна, така ли? — След като той не отвърна, тя се извърна бавно от мъртвото нощно небе над равнината. — Хаут?
— Придържай се към своя потенциал — каза той, — колкото може по-дълго. Има достатъчно място в теб за десетина живота, може би повече. Всичко е до твоята жилавост и ум.
— С каква цел?
— Един ден азатанаят Ерастас ще се опита да наложи господство над магията, която сега насища този свят. И иска да я превърне в пролята кръв, а успее ли, магията ще се окаже най-жестокия дар от всички.
— Искаш да ме изправиш срещу азатанай?
Хаут ѝ отвърна с лукава усмивка:
— Вече го съжалявам.
— Какво ни забави толкова? — Ласа Руук простена жално и избута мокри кичури руса коса от лицето си. — Погледни зверовете, о, Господарю на търпеливостта, и виж как бързото и свирепото стига. Кълна се в съборената каменна купчина, Ханако, ти ме изтощи!
Той се надигна, примига, двете му сърца едва сега започваха да забавят дивашкия си ритъм. Присви очи и се загледа на север.
Ласа Руук продължи:
— Струваше ли си чакането? Ожуленото ми цвете отговаря ли? Не. Мърморенето долу продължава, тръпките на плътта и духа тръпнат като стресната сърничка в нощта. О, скъпо кутре, ти смъкна луната на земята! Завихри звездите с такава страст, че разби колелото! Тялото залита, земята се тресе. Само ме погледни в идващите дни и виж вещия блясък в окото ми, лукавото знание на нашата ужасна тайна…
— Не е толкова тайна — каза Ханако.
Тя се надигна рязко — косата ѝ бе пълна с клонки и стръкове трева — и се извърна назад.
— Ханако! Гледали са ни три посивели призрака! Ай! Залитат като привидения, с помръкнали лица и очи, съсухрени като прашни фурми!
— Твоите мъже — каза Ханако, — привлечени към нас, несъмнено, от стоновете и крясъците ти. — Изправи се. — Извиненията засъхват на езика ми. Срам и угризение изпълват сърцата ми и пред лицето на праведното предизвикателство не ще вдигна меч, за да се защитя.
— О — каза Ласа Руук и присви очи. — Не са мъртви значи?
— Не, само изтощени, изглежда. Похабени от тази убийствена гонитба, а сега тук и най-лошият им страх се е сбъднал.
Тя също се изправи, гола, и изтупа прахта от ръцете си, а после и от гърдите си.
— Изблизал си всичките ми сладки миризми, Ханако. Това ме поставя в неизгодно положение. Не казвай нищо. Остави това на мен. Те са мои съпрузи в края на краищата.
Ханако изпъшка и се извърна на юг. Нощното небе над хоризонта изглеждаше странно.
— Обеща ми, че ще защитим Ерелан Крийд, а ето ни тук. Страстта ми, Ласа Руук, наруши клетвата ни. Сега той върви сам. И драконът може вече да го е намерил.
— О, стига с тази глупост, Ханако! Виж тези злочести мъже, опърпани и клети. Греят ли тези лица с любов и радост? Спри света, съпрузите ми ме намериха! Хваната гола и плувнала в пот, зачервена и заситена безмерно! С престъплението си аз ги унизих всички! Какво изкупление е възможно? Каква е цената на прошката?