Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Но какво можех да направя? Успехът, както вече ви казах, е за тоя порядъчен човек.
— А аз, глупакът, имах толкова погрешно впечатление за него — каза Арамис. — О, човешка мъдрост! Ти си гигантска мелница, която смила целия свят и изведнъж, в един прекрасен ден, спира, защото в колелата й е попаднала неизвестно откъде взела се песъчинка.
— По-скоро елмаз, Арамис. Но нещастието е станало. Какво ще предприемете?
— Ще взема Портос със себе си. Кралят никога няма да повярва, че този добър човек е действал несъзнателно. Той никога няма да повярва, че действайки така, Портос е бил напълно уверен, че служи на своя крал. Ако остане тук, той трябва да плати с главата си за моята грешка. Аз не мога да допусна това.
— Но къде го водите?
— Първо в Бел-Ил. Това е сигурно убежище. А по-нататък… По-нататък е морето, ще има кораб, за да се прехвърля в Англия, където имам големи приятели…
— Вие? В Англия?
— Да. Или в Испания, където имам още по-големи възможности.
— Но вземайки със себе си Портос, вие го разорявате, защото кралят без съмнение ще конфискува неговото имущество.
— За всичко съм помислил предварително. След като пристигна в Испания, ще намеря начин да се помиря с Людовик XIV и да възвърна благоволението му към Портос.
— Виждам, Арамис, че се ползвате с доста голямо влияние — скромно забеляза Атос.
— Да, с голямо… И съм готов да служа на своите приятели. Атос и Арамис искрено си стиснаха ръцете.
— Благодаря ви — каза Атос.
— Щом заговорихме за това… нали и вие, Атос, имате причини за недоволство от днешния крал. Вие и особено Раул имате достатъчно основания да не го обичате. Последвайте нашия пример с Портос. Елате при нас в Бел-Ил. А там ще видим… Кълна се в честта си, че най-късно след месец между Испания и Франция ще избухне война и причина за това ще бъде този нещастен син на Людовик XIII, който освен всичко е испански инфант и с когото Франция постъпва нечовешки. Тъй като Людовик XIV не иска война, която да възникне по тази причина, гарантирам ви, че той ще се съгласи на примирие, в резултат на което Портос и аз ще станем испански грандове, а вие — херцог на Франция, тъй като и сега сте испански гранд. Желаете ли всичко това?
— Не, по-добре кралят да е виновен пред мен, отколкото аз пред него. Моят род се е считал открай време за по-добър от кралския род и за нас това винаги е било предмет на гордост. Ако аз последвам съветите ви, ще се поставя в положение на човек, който е задължен на Людовик. Ще получа земни блага, но ще загубя съзнанието за своето превъзходство над него.
— В такъв случай, Атос, бих ви помолил за две неща: да оправдаете моето поведение…
— Да, оправдавам го, ако наистина сте си поставяли за цел да отмъстите на потисника за слабия и угнетения.
— Това ми е повече от достатъчно — каза Арамис. Мракът на нощта скри червенината по лицето му. Още нещо: дайте ми два коня, и то по-добри, за да стигна до следващата станция. На първата до вас ми отказаха под предлог, че всички коне били наети от минаващия из вашия край херцог Дьо Бофор.
— Ще получите коне, Арамис. Моля ви да се погрижите за Портос.
— О, за това бъдете спокоен. Имам един въпрос: считате ли, че скривайки от него истината, постъпвам правилно, както подобава на порядъчен човек?
— След като се е случило нещастието, да! Кралят все едно не би му простил. Освен това вие имате поддръжка в лицето на Фуке, който няма да ви напусне, тъй като въпреки героичната си постъпка е силно компрометиран.
— Прав сте. Понеже да се кача на кораба и да замина от Франция ще бъде равносилно да призная, че се боя за себе си и се смятам за виновен, реших да остана на френска земя. Бел-Ил ще бъде за мен такава земя, каквато пожелая: английска, испанска или папска, зависи от това, какво знаме ще развея над него.
— Как така?
— Аз успях да укрепя Бел-Ил и никой не може да го превземе, докато го защитавам. Освен това съществува Фуке. Бел-Ил няма да бъде нападнат, докато не излезе заповед, подписана от него.
— Вярно е, но все пак бъдете благоразумен. Кралят е хитър и в неговите ръце е силата.
Атос стисна ръката на Арамис, после горещо разцелува Портос.
— А аз съм се родил с късмет, нали? — прошепна Портос.
— Да вървим, приятелю мой — подкани го Арамис.
Раул тръгна напред, за да се разпореди за конете. След няколко минути двамата бегълци тръгнаха към конете. Атос гледаше своите приятели, готови да се изгубят в неизвестността, и в този момент почувства, че пред очите му се спуска пелена, а на сърцето му ляга непоносима тежест. „Колко е странно — помисли си, — защо имам такова неудържимо желание още веднъж да прегърна Портос?!“