Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Раул! Раул! — укоряващо казваше Атос.
— Никога няма да свикна с мисълта, че Луиза, най-чистата, най-добродетелната от всички жени на този свят, е могла така коварно да измами този, който е бил толкова честен с нея и толкова я е обичал! Никога няма да се помиря с мисълта, че тя под външния пласт от нежност и добродетел се е оказала всъщност двулична, безпътна и коварна. Падналата Луиза! Луиза развратницата! Ах, графе, за мен това е по-страшно от нещастния и пренебрегнат Раул!
В такива моменти Атос прибягваше до героични методи. Той защитаваше Луиза, като я оправдаваше с породилото се у нея чувство, „Жената, казваше той, която е отстъпила пред краля само защото той е крал, такава жена заслужава да бъде наречена развратница. Но Луиза обича Людовик. Двамата още са съвсем деца и за момент са забравили за положението, което заемат: той — че е крал, а тя — че е давала някога клетва. Ако човек обича, всичко му се прощава!“
След подобен удар с кинжал в отворената рана на любимия син Атос въздишаше тежко, а Раул… Раул се скриваше в гъстата гора или в стаята си, откъдето се появяваше след известно време блед като платно, но спокоен. Така минаваха дните, след онази бурна сцена, по време на която Атос толкова дълбоко бе засегнал неукротимата гордост на Людовик.
Разговаряйки с Раул, Атос нито веднъж не напомни за нея. Той не му разказа за пълното с достойнство сбогуване с краля, макар че това би могло да утеши младежа, като му покаже унижението на неговия враг и съперник. Атос не желаеше оскърбеният влюбен да забравя дължимото на краля уважение.
Когато Бражелон, разгорещен, озлобен, мрачен, говореше с презрение за стойността на кралската дума и за нелепата вяра, с която някои безумци се отнасят към обещанията, хвърлени от висотата на трона, когато той, преминавайки през цели два века с бързината на птица, летяща над проливите, за да попадне от едната част на света в другата, предсказваше, че ще дойде време и кралете да изглеждат по-нищожни от обикновените хора, тогава Атос му казваше спокойно и убедително:
— Вие може би сте прав, Раул, и това, за което говорите, вероятно ще се случи — кралете да загубят своя ореол, както звездите губят блясъка си, когато изтече времето им. Но когато знаете за този час, нас отдавна няма да ни има. Запомнете добре това, което ще ви кажа: в нашия свят всички — мъже, жени и деца трябва да живеят с настоящето. Що се отнася до бъдещето, за него ние трябва да живеем само с Бога.
Ето как разговаряха отново Атос и Раул, като измерваха с крачки дългата липова алея в парка на замъка, когато издрънча камбаната, която известяваше за обяда или за пристигането на гост. Несъзнателно, без да обръщат внимание на камбаната завиха към дома и се сблъскаха с Портос и Арамис.
Глава двадесет и шеста
ПОСЛЕДНО СБОГОМ
Раул извика радостно и нежно притисна Портос към гърдите си. Арамис и Атос се разцелуваха приятелски. Сетне Арамис каза:
— Ние сме за малко при вас, приятелю мой. Само за да ви разкажа за моето щастие — добави Портос.
Атос мълчаливо погледна към прелата, чийто мрачен вид не беше в унисон с безметежното настроение на Портос.
— Какво се е случило? — усмихна се Раул.
— Кралят ме дарява с херцогска титла — прошепна Портос тайнствено на ухото на Раул.
Атос чу тези думи и възкликна, Арамис трепна. Прелатът взе Атос под ръка и като се извини пред Портос, че трябва да поговори насаме с графа, каза:
— Скъпи Атос, голямо нещастие ме сполетя. Ето всичко с няколко думи: подготвех заговор против краля. Заговорът не успя сега след мен без съмнение са изпратени преследвачи. Аз съм загубен.
— Но Портос… Тази херцогска титла… какво означава това?
— Това ме мъчи най-много. Това ми е най-голямата болка, вярвайки в безспорния успех на моя заговор, аз въвлякох в него бедния Портос. Той се отдаде изцяло на тази работа — впрочем Вие и без мен знаете как върши Портос подобни неща — той им дава всичките си сили, без да се интересува от подробностите. Сега той е виновен толкова, колкото и аз, и е загубен като Мен.
Арамис разказа цялата известна на читателя история. На няколко пъти Атос усети, че по челото му избива студена пот.
— Грандиозен замисъл — каза той, — но и грандиозна грешка. Направо престъпление.
Ужасно. И аз го зная. Оскърбление на величеството. бедният Портос!