Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Искаш да кажеш, че не можем просто да се озовем пак в онзи склад? — Елейн въздъхна. — Все се надявах, че правим нещо не както трябва. О, добре. Все едно, ще я намерим. — Тя се поколеба и роклята й отново се промени, въпреки че тя като че ли не го забеляза. Пак си беше андорска, само че червена, с Белите лъвове на Андор, катерещи се по ръкавите. Рокля на кралица, макар и без Короната на розата, кацнала върху червено-златистите й къдрици. Но все пак рокля на кралица, с много стегнат корсет, показващ може би повече от пазвата, отколкото би си позволила една кралица. — Егвийн, а казаха ли ти нещо за Ранд?
— Той е в Кайриен, мотае се из Слънчевия палат, както изглежда. — Егвийн едва се сдържа да не трепне. Нито Баир, нито Мелайне бяха много словоохотливи, но Мелайне измърмори мрачно нещо за Айез Седай, докато Баир направо каза, че трябвало да ги напердашат всички поред; каквото и да твърдяла Сорилея, един най-обикновен пердах щял да бъде достатъчен. Егвийн много се боеше, че Мерана някак е успяла да сбърка стъпката, и то много. Добре поне, че той държеше пратеничките на Елайда настрана; не допускаше, че той знае как да се справи с тях, както си въобразяваше. — Перин е с него. И жената на Перин! Той се е оженил за Файле! — Това предизвика възклицания; Нинив каза, че Файле била прекалено добра за него, но го каза с широка усмивка; Елейн заяви, че се надявала да са щастливи, но странно защо го произнесе със съмнение. — Лоиал също е там. И Мин. Липсваме само Мат и ние трите.
Елейн прехапа устна.
— Егвийн, би ли предала едно… съобщение до Мъдрите за Мин? Кажи й, че… — Тя се поколеба. — Кажи й, че се надявам да хареса Авиенда също като мен. Знам, че звучи странно — изсмя се тя. — Това е нещо лично между нас двете. — Нинив изгледа Елейн също толкова озадачено, колкото Егвийн бе сигурна, че го е направила сама.
— Ще предам, разбира се. Но не мисля да говоря отново с тях скоро. — Нямаше особен смисъл, след като бяха толкова необщителни във връзка с Ранд. И толкова враждебни към Айез Седай.
— О, благодаря — бързо възкликна Елейн. — Но наистина не е чак толкова важно. Е, щом не можем да използваме нуждата, тогава трябва да използваме краката си, а моите така ме болят… Ако нямаш нищо против, ще се върна в тялото си да се наспя като хората.
— Давай — каза Нинив. — Аз ще поостана още малко. — След като Елейн изчезна, тя се обърна към Егвийн. Роклята й също се беше променила и Егвийн си помисли, че много добре разбира защо. Беше меко синя, с дълбоко деколте. В косата й имаше цветчета, както и панделки на плитката, както щеше да ги има на сватбата й у дома. Егвийн от сърце се умили. — Да си чула нещо за Лан? — попита тихо Нинив.
— Не, Нинив, не съм. Съжалявам. Искаше ми се да ти кажа нещо по-добро. Сигурна съм, че е жив, Нинив. И знам, че те обича толкова, колкото и ти него.
— Разбира се, че е жив — твърдо каза Нинив. — Друго няма да позволя. И твърдо съм решена да го направя мой. Той е мой и няма да позволя да загине.
Когато Егвийн се събуди, Сюан седеше до постелята й.
— Приключи ли? — попита Егвийн.
Сиянието обкръжи Сюан, докато запридаше малка преграда срещу подслушване около двете.
— От шестте Сестри, които ще застъпят в полунощ, само три имат Стражници и те ще пазят отвън. Ще им се донесе ментов чай с една малка добавка, която не вярвам да отличат.
Егвийн за миг затвори очи.
— Правилно ли постъпвам?
— Питаш мен? Направих това, което ми беше заповядано, майко. Ако зависеше от мен, по-скоро бих скочила в ято изгладнели сребруши, отколкото да помогна на този мъж да избяга.
— Те ще го опитомят, Сюан. — Егвийн вече го беше обсъждала с нея, но имаше нужда да го направи отново заради себе си, за да се увери, че не допуска грешка. — Дори Шериам вече не слуша Карлиня, а Лелейн и Романда настояват. Или това, или някоя със сигурност ще направи това, за което намеква Делана. Убийство няма да позволя! Щом не можем да осъдим един човек и да го екзекутираме, нямаме никакво право да уредим да умре. Няма да позволя да бъде убит и няма да позволя да бъде опитомен. Ако Мерана наистина е накарала Ранд да ни обърне гръб, това наистина ще хвърли дебела главня в огъня. Просто ми се искаше да съм сигурна, че ще отиде при Ранд и ще се присъедини към него, а няма да избяга Светлината знае само накъде и да вземе да направи Светлината знае какво. Така поне може би ще има някакъв начин да се контролира какво прави. — Чу как Сюан помръдна в тъмното.
— Винаги съм си мислила, че шарфът тежи не по-малко от трима яки мъже — каза кротко Сюан. — Малко са леките решения за Амирлин и още по-малко, когато иска да е сигурна. Направи каквото трябва и си плати цената, ако сбъркаш. Понякога я плащаш дори и да си права.