Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Този път Перин закрачи по коридора най-открито. Почти му се дощя Берелайн да изникне отнякъде и да му се нахвърли. Образът, който просветна в ума му, беше как я стиска със зъби за тила и я разтърсва, докато не побегне от него с подвита опашка. За щастие сигурно, но стигна до покоите си, без тя да му се мерне пред очите.
Когато влезе, Файле почти вдигна очи от таблата с камъчета — Перин бе готов да се закълне, че ги вдигна. Миризмата на ревност продължаваше да лъха от нея, но това не беше най-силното; по-остър беше гневът, макар и не в най-страховитата си мощ, и почти толкова силен колкото един плосък, тъп мирис, който той различи като разочарование. Защо пък сега беше и разочарована от него? Защо не можеше просто да му заговори? С една дума само да намекнеше какво и как е било, и той бе готов на колене да приеме вината за всичко, което искаше да струпа на главата му. Но не, тя само постави едно черно камъче и промърмори:
— Твой ред е, Лоиал. Лоиал?
Ушите на Лоиал помръдваха притеснено и веждите му бяха провиснали. Огиерът можеше и да няма забележителен усет за миризма, — е, във всеки случай не повече, отколкото Файле — но можеше да усети настроение там, където един човек нямаше да забележи нищо. Когато Перин и Файле се окажеха в една стая с него, Лоиал като че ли беше готов да се разплаче. Сега той само въздъхна като вятър, духнал в пещера, и постави едно бяло камъче на мястото, откъдето щеше да започне да заклещва част от камъчетата на Файле, стига тя да не забележеше. Тя обаче сигурно щеше да забележи — двамата с Лоиал бяха съвсем равностойни играчи, много по-добри от Перин.
Сюлин пристъпи до вратата на спалнята с възглавница в ръцете и изгледа Файле и Перин намръщено. Миризмата й напомни на Перин за вълчица, на която съвсем й е писнало от вълчетата, дърпащи опашката й. Освен това миришеше на тревога. И на страх, странно. Макар че какво толкова му беше странното една белокоса прислужница да мирише на страх — дори да беше Сюлин с нейното нарязано от белези лице.
Перин дръпна от лавицата някаква книга с кожена подвързия и с позлата, отпусна се в един от столовете и я разтвори напосоки. Но не се зачете, нито погледна коя точно книга е избрал. Вдиша дълбоко и изхвърли през ноздрите си всичко, което не идваше от Файле. Разочарование, гняв, ревност, а под това, под бледия оттенък от билковия аромат на сапуна й дори, беше самата тя. Перин я вдиша жадно. Една дума; една думичка само трябваше да му каже.
На вратата се почука и Сюлин закрачи към нея — мяташе червено-белите си поли и поглеждаше свирепо към Перин, Файле и Лоиал, сякаш се чудеше защо някой от тях не стане да отвори. Изсумтя съвсем открито, когато видя Добрайн — изглежда, го правеше много често, откакто Ранд изчезна — но след това вдиша дълбоко, за да се стегне, и видимо се насили да изрази раболепна кротост с дълбок поклон, при което почти опря лице в пода. И внезапно се разтрепера. Миризмата на гнева й се стопи и дори тревогата й се погълна от някаква миризма, като хиляди тънки като косъмчета, остри като иглички трески. Перин бе помирисвал срам и преди, но този път бе готов да се закълне, че горката жена може да умре от него. Помирисвал бе горчивата сладост, излъчвана от жените, когато се разплачат от чувства.
Добрайн, разбира се, дори не я погледна. Хлътналите му очи изгледаха Перин сериозно, дори мрачно. От Добрайн не лъхаше на пиене дори съвсем смътно и нямаше вид на човек, който е танцувал. Единствения път, когато Перин го беше виждал преди, му се беше сторило, че мирише на предпазливост; не на страх, но все едно, че се промъква през гъст лес, пълен с отровни змии. Тази миризма днес беше десет пъти по-силна.
— Милостта да ви закриля, лорд Айбара — каза Добрайн и сведе глава. — Мога ли да поговоря с вас насаме?
Перин остави книгата на пода до стола си и му махна към другия срещу него.
— Светлината да ви освети, лорд Добрайн. — Щом той държеше да е официален, и Перин можеше да бъде официален. Но си имаше граници. — Каквото и да имате да ми кажете, жена ми може да го чуе. Нямам никакви тайни от нея. А Лоиал е мой приятел.
Усети погледа на Файле. Внезапният мирис на нея почти го облада. Странно защо, свърза го с начина, по който тя се любеше с него; когато беше най-нежна, когато целувките й бяха най-горещи, същият аромат почти го обладаваше. Помисли си дали да не каже на Добрайн да си върви — както и на Лоиал и Сюлин; щом Файле миришеше така, сигурно щеше да може да се оправи някак — но кайриенецът вече сядаше.
— Мъж, който може да се довери на жена си, лорд Айбара, е благословен с милост безмерна. — Все пак Добрайн го изгледа за миг преди да продължи. — Днес Кайриен претърпя две нещастия. Тази сутрин лорд Марингил бе намерен мъртъв в леглото си, от отрова, както изглежда. А скоро след това върховният лорд Мейлан явно е станал жертва на ножа на някакъв бандит по улиците. Твърде необичайни неща по време на Празника на светлините.