Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Беше повече от щастлива, че Нинив не прие облога й. Десет дни. Оказала се бе наивна глупачка. Минаваше вече единадесетият ден, откакто бе проявила това безразсъдно самохвалство, единадесет дни, през които понякога й се струваше, че вечерта е на същата улица, по която се беше мотала заранта, единадесет дни без намек за купата. Понякога си бяха оставали в двореца само за да си прочистят мозъците. Добре поне, че Вандийн и Аделиз също нямаха никакъв късмет. Доколкото схващаше Елейн, никой в Рахад нямаше да каже и две думи драговолно на Айез Седай. Хората се измъкваха още щом разберяха що за птици са те; тя сама беше видяла как две жени се опитаха да намушкат Аделиз, несъмнено за да ограбят глупачката, дръзнала да тръгне из Рахад в копринена рокля, и докато Кафявата сестра надигаше двете с потоци на Въздух, за да ги натика през един прозорец два етажа по-горе, и един човек не бе останал на улицата. Е, тя нямаше да допусне тези двете да намерят купата и да й я измъкнат изпод носа.
Отново се озоваха на улицата и още нещо й напомни, че в Рахад има и по-лоши неща от разочарованието. Точно пред нея някакъв слаб мъж с кръв по гърдите и с нож в ръка изскочи от един вход и тутакси се извъртя срещу друг, който го гонеше: вторият беше по-висок и по-тежък и едната страна на лицето му беше окървавена. Двамата застанаха един срещу друг, стиснали ножовете. Около тях бързо се струпа тълпа зяпачи, сякаш изникнала направо от грубата каменна настилка. Никой не тичаше насам, но и никой не подминаваше зрелището.
Елейн и Биргит се отдръпнаха на тротоара, но не си тръгнаха. В Рахад да зарежеш такова зрелище можеше да привлече нечие внимание — последното, което им се искаше. Да се слееш с множеството означаваше да гледаш, но Елейн успя да съсредоточи погледа си отвъд двамата мъже и виждаше само неясни, вихрени движения, докато суматохата най-сетне не секна. Тя примигна и се насили да погледне. Мъжът с кръвта по гърдите пристъпваше наперено и се хилеше, вдигнал оръжието, от което капеше кръв. По-едрият беше паднал по лице насред улицата и задавено хриптеше.
Елейн се раздвижи инстинктивно — нищожната й способност в Церителството бе все пак по-добро от нищо, и в Ямата на ориста да вървят всички, които щяха да се досетят, че е Айез Седай — но преди да е направила и две крачки, друга жена вече бе коленичила до падналия мъж. Малко по-възрастна може би от Нинив, тя беше облечена в синя рокля с червен колан, може би в малко по-прилично състояние от повечето из Рахад. Отначало Елейн я взе за любимата на умиращия. Никой не понечи да си тръгне; всички наблюдаваха мълчаливо, докато жената обръщаше падналия по гръб.
Елейн се сепна, когато жената, вместо да изтрие нежно кръвта от устните му, измъкна от кесията си шепа билки и бързо ги натика в устата на мъжа. Преди дланта й да се дръпне от челото му, сиянието на сайдар я обкръжи и тя започна да заприда потоците на Церителството по-ловко, отколкото щеше да го направи Елейн. Мъжът изпъшка силно, изплю билките, потръпна… и се изпъна неподвижно, оцъклил очи към слънцето.
— Твърде късно, изглежда. — Жената се изправи и изгледа другия мъж в очите. — Ще трябва да кажеш на жената на Масик, че си убил мъжа й, Барис.
— Да, Асра — отвърна послушно Барис.
Асра обърна гръб и си тръгна. Рехавата тълпа се отдръпна да й отвори път. Докато минаваше на няколко крачки от Елейн и Биргит, Елейн забеляза у нея две неща. Едното беше силата й — това Елейн го опипа преднамерено. Очакваше да се окаже доста голяма, но Асра вероятно никога нямаше да бъде допусната до изпитанието за Посветена. Церителството трябваше да е най-силният й Талант — навярно единственият, тъй като, изглежда, беше дивачка — и доста добре наточен от честа употреба. Навярно дори си вярваше, че тези треви са й нужни. Второто нещо, което Елейн забеляза, беше лицето на жената. Не беше потъмняло от слънцето, както тя бе предположила отначало. Асра почти със сигурност беше доманка. Какво, в името на Светлината, търсеше една доманска дивачка в Рахад?
Елейн щеше да я последва, ако Биргит не я беше задърпала в обратната посока.
— Познах оня поглед в очите ти, Елейн. — Очите на Биргит огледаха улицата в двете посоки, сякаш очакваше някой от минувачите да я подслуша. — Не знам защо ти се иска да преследваш тази жена, но тя, изглежда, се радва на почит. Заговориш ли я, току-виж ни извадят повече ножове, с отколкото можем да се оправим.
Това си беше чистата истина, както и фактът, че не беше дошла в Ебу Дар, за да издирва домански дивачки.
Тя докосна Биргит по ръката и кимна към двамата мъже, които тъкмо бяха излезли на ъгъла пред тях. В синьото палто със сатенени ивици Нейлсийн от главя до пети приличаше на тайренски лорд; ватираната дреха стигаше чак до врата му и потното му лице беше лъснало също като намазаната му с благовоние брада. Поглеждаше свирепо всеки, който се осмелеше дори да хвърли поглед към него, до такава степен, че досега със сигурност щеше да се е забъркал в някой бой, само дето галеше дръжката на меча си все едно че сам търсеше повод. Мат, от друга страна, изобщо не гримасничеше. Крачеше наперено и ако я нямаше киселата му усмивка, човек можеше да си помисли, че му е много забавно. С това негово разтворено и провиснало палто и широката шапка, нахлупена над челото му, и шала, увит около врата му, имаше вид на човек, цяла нощ прекарал по кръчмите, което като нищо можеше да е така. За своя изненада, тя осъзна, че не се е сещала за него от няколко дни. Вярно, много искаше да се добере до прословутия му тер-ангреал, но в момента купата беше неизмеримо по-важна.