Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Искаш да знаеш какво мисля за амнистията на ал-Тор? Бих искал да съм с него сега! Светлината да ви изгори всичките дано! Направих всичко, което поискахте! Всичките да ви изгори дано!
— Успокой се, Логаин. — Егвийн се изненада колко спокойно го изговори. Сърцето й тупаше силно, макар и не от страх от него. — Ще ти се закълна в следното. Никога няма да ти навредя, нито ще позволя да пострадаш от която и да е от тези, които ме следват, доколкото ми е по силите, освен ако не се обърнеш срещу нас. — Гневът му се бе стопил и лицето му изглеждаше странно вдървено. Дали я слушаше? — Но Съветът ще постъпи така, както реши. Сега спокоен ли си? — Той кимна уморено и тя отпусна потоците. Той се отпусна отново на земята, без да я поглежда. — Ще поговорим пак за амнистията, когато си по-спокоен. Може би след ден-два. — Той отново кимна, без да вдига очи.
Когато излезе навън в здрача, двамата застанали на пост Стражници й се поклониха. Добре поне че Гайдините не ги интересуваше, че е само на осемнадесет години, Посветена, издигната за Айез Седай само защото бе издигната за Амирлин. За Стражниците една Айез Седай беше Айез Седай и Амирлин — Амирлин. Въпреки това не си позволи да въздъхне, преди да се е отдалечила достатъчно, за да не могат двамата да я чуят.
Лагерът беше доста голям, с палатки за стотици Айез Седай, пръснати из леса, за Посветени и новачки, и слуги, с коли, фургони и коне навсякъде. Миризмата на готвената вечеря бе надвиснала тежко във въздуха. Тук бяха и огньовете на армията на Гарет Брин; повечето мъже около тях щяха да спят на голата земя на открито, не в палатки. Така наречената „Банда на Червената ръка“ бе вдигнала стана си на десет мили на юг — Талманес никога не менеше това разстояние нито повече, нито по-малко, ден и нощ, в продължение на двеста мили. Те вече бяха изпълнили част от плана й, както бяха предположили Сюан и Леане.
Силата на Гарет Брин беше нараснала за шестнадесетте дни, откакто бяха напуснали Салидар. Две армии, движещи се бавно на север през Алтара, явно неприятелски настроени една към друга, привличаха вниманието. Стичаха се благородници със своите крепостни, за да се съюзят с по-силната от двете. Наистина, никой от тези благородници нямаше да положи клетвите, които бяха положили, ако знаеха, че в земите им няма да се разрази голяма битка. Наистина, ако имаха избор, всички те до последния щяха да избягат в момента, в който разберяха, че целта на Егвийн е Тар Валон, а не някоя армия на Заклетите в Дракона. Но те бяха положили тези клетви, най-малкото пред една Амирлин, пред Айез Седай, които се бяха нарекли Съвета на Кулата, пред очите на стотици други. Нарушаването на такава клетва се насочваше към самия нарушител. Освен това дори главата на Егвийн да свършеше забита на кол в Бялата кула, нито един от тях не можеше да си помисли, че Елайда ще забрави клетвата им. Макар да бяха паднали в клопката на този съюз и васално положение неволно, те щяха да бъдат едни от най-ревностните й поддръжници. Единственият им изход от този капан така, че вратовете им да останат цели, щеше да бъде да видят Егвийн заметната с шарфа в Тар Валон.
Сюан и Леане бяха напълно решени на това. Самата Егвийн не беше сигурна какво точно изпитва. Стига само да имаше някакъв начин да бъде отстранена Елайда, без да се пролее кръв. Но не мислеше, че има такъв.
След оскъдната вечеря с малко козешко, ряпа и нещо, което тя не можа съвсем да отгадае какво е, Егвийн се оттегли в шатрата си. Не най-голямата шатра, но определено най-просторната от всички, заети само от едно лице. Чеза беше там — чакаше я да й помогне да се съблече и й забъбри радостната вест как била намерила от най-финия лен от слугинята на една алтарска лейди, здрава тъкан, от която щели да се получат най-прохладните долни ризи, каквито можело да си представи човек. Егвийн често оставяше Чеза да спи при нея в шатрата за компания, но този път я отпрати. Да си Амирлин ти осигуряваше някои привилегии. Например шатра за самата теб и за слугинята ти. Например да можеш да спиш сама нощем, когато ти се наложи.
Егвийн все още не беше достатъчно уморена, за да заспи, но това не я притесняваше. Да се приспи беше проста работа — обучавала се беше все пак при айилските сънебродници. Тя пристъпи в Тел-айеран-риод…
…и се озова в стаята, която беше неин кабинет в Малката кула за много кратко. Масата и столовете си стояха, разбира се. Мебелите не бяха нещо, което човек взима със себе си, когато потегли с войска в поход. Всяко място изглеждаше празно в Света на сънищата, но онези, които наистина бяха — повече от всички. Малката кула вече й се струваше… опустяла.
Внезапно усети, че амирлинският шарф е заметнат около врата й. Накара го да изчезне тъкмо навреме. Миг след това Нинив и Елейн също се появиха, Нинив стабилна като нея самата, Елейн — призрачна. Сюан с голяма неохота се бе лишила от оригиналния тер-ангреал — наложило се беше да чуе изрична заповед. Елейн беше в синя рокля с дантела и с тясно, но все пак смайващо дълбоко деколте, от което се показваше малък нож, висящ на халка на златна верижка, с дръжката, мушната между гърдите й, с купища перли и огнекапки. Елейн наистина, изглежда, на часа усвояваше местните носии, където и да отидеше. Нинив, както се очакваше, носеше дебелата вълна от Две реки, тъмна и без никаква украса.