Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Защо ми казвате това? — каза бавно Перин.
Добрайн разпери ръце.
— Вие сте приятелят на лорд Дракона, а него го няма. — Той се поколеба, а когато продължи, думите сякаш се изтръгваха от устата му с мъка. — Снощи Колавер е вечеряла с много свои гости от по-малките Домове. Даганред, Чулидандред, Анналин, Осиеллин, други. Дребни сами по себе си, но много. Темата е била съюзът им с Дома Сайган и поддръжката за Колавер за Слънчевия трон. Тя почти не се е постарала да прикрие срещата. — Отново замълча и претегли Перин с очи. Каквото и да видя, изглежда, си помисли, че изисква повече обяснения. — Това е повече от странно, тъй като и двамата, Марингил и Мейлан, искаха трона и и двамата щяха да се погрижат тя да се удуши във възглавниците си, ако бяха разбрали.
Най-сетне Перин разбра, макар и не разбираше защо трябва Добрайн да вдига такава паника. Дощя му се Файле да каже нещо — тя беше много по-добра в тези работи от него. Но тя се бе навела над играта и се правеше, че не го гледа.
— Ако смятате, че Колавер е извършила престъпление, лорд Добрайн, би трябвало да се обърнете към… към Руарк. — Щеше да каже Берелайн, но и без това нишката на ревност в миризмата към Файле леко се усили.
— Този айилски дивак? — изсумтя Добрайн. — По-добре към Берелайн, макар че и то не е чак толкова. Признавам, че тази майенска фръцла знае как да въведе ред в един град, но тя си въобразява, че всеки ден е Празника на светлините. Колавер ще я нареже на късчета и ще я сготви с пиперки. Вие сте приятелят на Преродения Дракон. Колавер… — Този път той спря, защото най-сетне схвана, че Берелайн е влязла в стаята, без да чука — носеше нещо дълго, тясно и увито в одеяло.
Перин беше чул щракането на бравата и щом я видя с полуоголената й гръд, яростта почти отми всичко останало в главата му. Беше влязла тук, за да продължи с флиртуванията си пред жена му?! Гневът го вдигна на крака и ръцете му плеснаха гръмотевично.
— Вън! Вън, жено! Вън, веднага! Или ще те изхвърля!
Берелайн толкова се стресна, че изтърва това, което носеше, и отстъпи назад ококорена, въпреки че не излезе. На последната си дума Перин усети, че всички го гледат. Лицето на Добрайн изглеждаше безстрастно, но миризмата му беше на чисто удивление. Ушите на Лоиал бяха щръкнали и трептяха, а долната му челюст беше паднала на гърдите. А Файле, с тази нейна хладна усмивка… Перин нищо не разбра. Очакваше вълните на ревността, след като Берелайн се бе появила точно тук, насред стаята, но защо толкова силно му замириса на наранено?
И изведнъж видя какво бе изтървала Берелайн. Одеялото се беше разгънало и той се взря в меча на Ранд и в колана му с токата на Дракона. Защо ли Ранд ги бе оставил? Перин обичаше да обмисля нещата грижливо — когато си припрян, можеш да нараниш хората, без да щеш. Но мечът на пода му подейства като удар на мълния. Да бързаш бе глупаво, мърляшка работа, когато ковеш, но космите на Перин настръхнаха и от гърдите му изригна дълбок рев.
— Те са го хванали! — изведнъж проплака Сюлин. Гласът й бе толкова пронизителен, че Перин потръпна. — Айез Седай са отвлекли моя първобрат! — Бузите й лъснаха от сълзи.
— Успокой се, добра жено — каза твърдо Берелайн. — Иди в другата стая и се успокой. — И се обърна към Перин и Добрайн. — Не можем да позволим да плъзне мълв…
— Не ме познаваш ти — прекъсна я диво Сюлин, — в тази рокля и с дългата коса. Още веднъж проговори за мен все едно че ме няма, и ще получиш онова, което Руарк ти е дал в Тийрския камък, а ти е трябвало още.
Перин се спогледа объркано с Добрайн и Лоиал, дори с Файле, преди тя да извърне очи. Берелайн, от своя страна, взе ту да пребледнява, ту да се изчервява. Миризмата й беше на чисто унижение, на нещо сгърчено и смачкано.
Сюлин рязко отвори вратата преди някой да е успял да помръдне — Добрайн поне се опита, — и една жълтокоса млада Дева, минаваща по коридора, я видя и й се ухили насмешливо.
— Не ми се хили, Люайн — сопна й се Сюлин. Ръцете й като че ли се раздвижиха, скрити за тях от тялото й, и широката усмивка на Люайн изчезна. — Кажи на Нандера да дойде при мен веднага. И на Руарк. И ми донеси кадин-сор, и ножици да си отрежа косата прилично. Бегом! Ти Фар Дарейз Май ли си, или Шай’ен М’таал? — Жълтокосата Дева хукна по коридора, а Сюлин се върна в стаята, кимна доволно и затръшна вратата. Файле беше зяпнала.