Господарят на хаоса

Беше първият ден от Празника на светлините, най-късият ден в годината, и градът празнуваше по начин, какъвто Перин никога не си беше представял. В Две реки щяха да танцуват, но това тук… Кайриенците, изглежда, бяха решени през двата дни на празненствата да си го върнат за цяла година трезва сдържаност. Бяха захвърлили всякакво благоприличие и всяка преграда между благородници и простолюдие беше изчезнала, поне публично. Запотени жени в груби дрехи сграбчваха изпотени мъже в тъмни коприни и ги повличаха към танците; мъже с каруцарски палта и конярски кожени елеци въртяха в ръцете си жени със скъпи рокли. Гологърди мъже наливаха вино на себе си и на всеки, който се спреше до тях. Очевидно всеки мъж можеше да целуне която и да е жена и всяка жена да нацелува който си иска мъж — и го правеха съвсем безпътно, накъдето и да извърнеше Перин очи. Стараеше се да не се взира прекалено. Някои от благородничките с коси, прибрани на изящни кулички от къдрици, дори се бяха разголили до кръста, под къси пелеринки, без дори да си дават труд да ги държат притворени. А немалкото жени от простолюдието, които бяха зарязали блузите си, хич дори не се и притесняваха, че нямат по себе си нищо, освен косите си, които в повечето случаи не бяха достатъчно дълги; и пиеха и пееха също толкова подивели като мъжете. Бурен смях надмогваше хилядите различни свирни на флейти, барабани и рогове, цитри, битерни и ксилофони.

Женският кръг на Емондово поле щеше да се разпищи от ужас, а мъжете в Селския съвет щяха да си глътнат езиците, но скверните безумства, които се вихреха около него, бяха най-дребният трън, който бодеше Перин и го правеше толкова раздразнен. Няколко часа, беше му казала Нандера, но Ранд го нямаше вече от шест дни. Мин или беше заминала с него, или беше отишла при айилците. И като че ли никой нищо не знаеше. С изключение на една, на име Сорилея, Мъдрите му се измъкваха досущ като Айез Седай всеки път, когато се опиташе да притисне някоя; Сорилея обаче му се сопна грубо да си гледал жената и да не си пъхал носа в неща, които не били работа на влагоземците. Той нямаше представа как Сорилея беше разбрала, че си има неприятности с Файле, а и не го интересуваше. Можеше да усети нуждата на Ранд от него като сърбеж навсякъде по кожата си, по-силен с всеки изминал ден. Сега се връщаше от школата на Ранд, като последна утеха, но всички там се бяха оказали толкова погълнати от пиенето, танците и разврата, колкото всички останали в Кайриен. Някаква жена на име Идриен му беше посочена като главата на школата, но след като успя с немалко затруднение и немалък смут да прекъсне целувките й с някакъв младеж, който можеше да е неин син, само колкото да й зададе въпроса си, единственото, което тя можа да му каже, беше, че навярно някакъв мъж на име Фел би могъл да знае нещо, а Фел се оказа, че танцува като побеснял с три млади жени, които можеха да му бъдат внучки. При това и с трите наведнъж. Фел, изглежда, не можеше да си спомни и собственото си име, което никак не беше чудно при тези обстоятелства. Да го изгори дано Ранд! Духнал беше нанякъде, без дума да каже, след като знаеше за видението на Мин, след като знаеше, че щеше да има отчаяна нужда от Перин. Дори Айез Седай явно се бяха възмутили. Същата сутрин Перин бе разбрал, че още преди три дни си били тръгнали за Тар Валон, след като казали, че нямало смисъл да остават повече. Какви ли ги беше забъркал Ранд? Сърбежът караше Перин да му се доще да захапе нещо.