Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Не ми беше хрумвало досега — измърмори Биргит, — но си мисля, че Мат е по-опасният от двамата. Като някой н’шар в Мамерис. Чудно какво търсят от тази страна на Елдар.
Елейн я зяпна. Какво, къде?
— Сигурно са изпили всичкото вино от другата страна. Наистина, Биргит, бих искала да не се отвличаш от това, за което сме дошли. — Този път нямаше да попита.
След като Мат и Нейлсийн минаха покрай тях, без да им обърнат никакво внимание, Елейн ги изхвърли от ума си и започна да оглежда улицата. Щеше да е чудесно да можеше да намери купата още днес. Не на последно място защото като дойдеха следващия път, щеше да е двойка с Авиенда. Айилката беше започнала да й харесва — въпреки изключително странните й представи за Ранд и за тях, — но тя наистина направо подтикваше жените да им извадят нож. Авиенда дори изглеждаше разочарована, че мъжете свеждаха очи, когато ги изгледаше, вместо да извадят нож като жените!
— Ето тази — каза Елейн и посочи. Нинив не можеше да е права за петте етажа. Нали? Елейн наистина се надяваше, че Егвийн е измислила решение.
Егвийн търпеливо чакаше Логаин да се напие с вода. Шатрата му не беше така просторна, както жилището му в Салидар, но все пак беше по-голяма от повечето в стана. Трябваше да има достатъчно място за шест Сестри, седнали на столчета и поддържащи щита около него. Предложението на Егвийн щитът просто да бъде завързан бе посрещнато с изумление и за малко щяха да я сгълчат; никоя нямаше да го подкрепи, особено сега, така скоро след като бе издигнала четири жени в Айез Седай, без изпитанията и без Клетвената палка, а може би и никога. Сюан й беше казала, че няма да го направят. Обичаят гласеше да са точно шест, макар че ако мощта му се беше смалила като на Сюан и Леане, всеки три Сестри в лагера със сигурност щяха да го удържат, и обичаят също така гласеше щитът да се поддържа, а не да се привързва. Единствената запалена лампа хвърляше жалка светлина. Двамата с Логаин седяха върху одеяла, постлани вместо черги.
— Чакайте да схвана — каза Логаин, след като остави на земята глинената чаша. — Искате да разберете какво аз мисля за амнистията на ал-Тор, така ли? — Някои от Сестрите помръднаха на столчетата си, навярно защото бе пропуснал да я нарече „майко“, но по-вероятно защото темата ги отвращаваше.
— Искам да разбера отношението ти, да. Не може да нямаш такова. В Кемлин, с него, ти най-вероятно ще получиш почетно място. А тук може да бъдеш опитомен всеки момент. Успял си да се предпазиш от лудостта шест години. Каква според теб е възможността за един мъж, отишъл при него, да постигне същото?
— Те наистина ли смятат отново да ме опитомят? — Гласът му беше спокоен, тонът — наранен и гневен. — Аз ви се предадох съвсем сам. Направих всичко, което поискахте. Предложих ви да изрека всяка клетва, която кажете.
— Съветът ще реши скоро. Някои биха предпочели да умреш по подходящ начин. Но не вярвам, че трябва да се боиш от това. Служил си ми твърде добре, за да позволя да пострадаш. И каквото и да се случи тепърва, все още ще служиш и ще видиш Червената Аджа наказани, както желаеш.
Логаин се озъби и понечи да скочи и Егвийн прегърна сайдар и го уви безопасно с потоци на Въздух за по-малко от секунда. Сестрите, които го засланяха, бяха вложили цялата си сила в това — друг обичай; трябва да използваш цялата си мощ, за да засланяш с щит един мъж — но няколко от тях можеха да раздвоят вътъците си, някоя можеше да насочи част от тях към него, ако си помислеха, че може да й навреди. А тя не искаше да рискува да позволи той да пострада.
Потоците го задържаха на колене, но той сякаш не им обърна внимание.