Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Успех? — попита ги с надежда Егвийн.
— Още не, но ще се справим. — Елейн го каза така бодро, че Егвийн почти я зяпна; изглежда, просто се мъчеше да прозвучи така.
— Сигурна съм, че няма да продължи много повече — каза Нинив дори още по-убедено. Изглежда, си блъскаха главите в стената.
Егвийн въздъхна.
— Май трябва да се върнете при мен. Сигурна съм, че бихте могли да я намерите тази купа след още няколко дни, но непрекъснато си мисля за тези истории. — Те можеха да се погрижат сами за себе си — и това щеше да изглежда великолепна мисъл, изписано на гробовете им. Сюан твърдеше, че нито един от разказите за Ебу Дар не е измислица.
— О, не, Егвийн — възрази Нинив. — Купата е твърде важна. Знаеш, че е така. Наистина трябва да я намерим.
— Освен това — добави Елейн — в каква чак толкова страшна беда можем да изпаднем? Всяка нощ преспиваме в Тарасинския палат, в случай че си забравила, и макар да не се срещаме с Тилин всеки ден, все пак можем да говорим с нея. — Роклята й се беше променила, със същото деколте, но тъканта беше станала по-груба и износена. Сега Нинив носеше същата като нейната, само дето по дръжката на ножа й нямаше повече от девет-десет цветни камъчета. Това едва ли бяха дрехи, подходящи за палат.
Егвийн се замисли. Купата наистина беше важна, те наистина можеха сами да се погрижат за себе си, но пък тя много добре знаеше, че не я търсят в Тарасинския палат.
— Мат го използвате, нали?
— Ами… — Елейн изведнъж забеляза променените си дрехи и се сепна. Странно защо обаче това, което наистина я стресна, беше малкият нож. Тя се опули, стисна дръжката му и лицето й съвсем поруменя. Миг след това се оказа облечена в андорска роба от зелена коприна.
Най-странното беше, че Нинив осъзна какво носи тя самата само миг след Елейн и реагира по същия начин. Абсолютно. Освен че може би Елейн се изчерви като залеза, а Нинив — като два залеза наведнъж, и отново се върна във вълнените дрехи на Две реки още преди Елейн да си е сменила своите.
Елейн се окашля и каза:
— Мат е доста полезен, но не можем да му позволим да ни се пречка, Егвийн. Знаеш го какъв е. Можеш обаче да си сигурна, че ако направим нещо опасно, той и войниците му ще са до нас. — Нинив я погледна кисело. Сигурно си спомни заплахата на Мат.
— Нинив, недей да подбутваш Мат толкова силно.
Елейн се засмя.
— Егвийн, тя изобщо не го подбутва.
— Това си е самата истина — бързо вметна Нинив. — Една дума не съм му казала, откакто сме дошли в Ебу Дар.
Егвийн кимна, въпреки че се съмняваше. Можеше да поразрови тази история, но щеше да й отнеме време… Погледна надолу да се увери, че шарфът не се е появил отново, и видя само някакво потрепване, което не можа да разпознае.
— Егвийн — каза Елейн, — ти можа ли да поговориш със сънебродниците?
— Да — добави Нинив. — Те знаят ли какъв е проблемът?
— Говорих. — Егвийн въздъхна. — Всъщност и те не знаят.
Срещата бе минала много непривично. Баир и Мелайне се бяха срещнали с нея в Тийрския камък; Амис бе казала, че няма да учи повече Егвийн, и не дойде. Отначало Егвийн се почувства неловко. Не можеше да се насили да им каже, че вече е Айез Седай, камо ли че е станала Амирлин, защото се боеше, че те могат да си помислят, че е поредната й лъжа. Да се появи с шарфа пред тях не беше особено трудно. А освен това налице беше и нейният тох към Мелайне. Тя повдигна въпроса, като си мислеше през цялото време колко мили трябва да измине на седлото следващия ден, но Мелайне беше обзета от такава радост, че ще има дъщери — говореше с истински възторг за виденията на Мин, — че не само заяви тутакси, че Егвийн нямала никакъв тох към нея, но каза също, че щяла да нарече една от дъщерите си Егвийн. Това й беше донесло малко радост след цяла нощ, пълна с разочарование и раздразнение.
— Те казаха — продължи тя, — че никога не били чували някой да се е опитвал да намери нещо с помощта на нуждата втори път. Баир поясни, че било като да изядеш една и съща… ябълка два пъти. — Всъщност Баир беше казала мотай — мотай беше един вид личинка, която се намираше в Пустошта. Много сладка и хрупкава… докато Егвийн не бе разбрала какво точно е изяла.