Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Да! — отговорил му момъкът. — Ако царят ме извика и ме запита какво да прави, за да отблъсне врага, ще му отвърна, че спасението е в силата на всемогъщия Аллах!
— Но кой ще съобщи на царя да потърси именно тебе, за да те види?
— Чух, че сега той търси хора с опит и правилно съждение! Нека изпрати стражи да ме извикат! Но ако той продължи да се забавлява с жените си, а аз отида сам при него, за да му кажа къде е спасението му, той може да нареди да ме убият, като е сторил с онези везири! А хората без мене ще бъдат слаби, ще им липсват умът и знанията ми. Загина ли без време, ще стана доказателство за известната пословица: „Който има знания повече от ума си, той загива заради простотията на този свят!“
Изслушал царят думите на момъка, убедил се в тяхната мъдрост, бил вече сигурен, че спасението за него и целия му народ ще дойде именно от ръцете на това момче, и продължил:
— Ти откъде си? Къде е домът ти?
— Като тръгнеш край тази стена, ще стигнеш до дома ми! — отвърнало момчето.
Запомнил царят мястото, сбогувал се с момъка и се върнал в двореца си. Наредил да не пущат при него никоя от жените му. Хапнал, пийнал, помолил Аллах да му прости греховете. Покаял се най-искрено. После викнал един от своите стражи юнаци, описал му мястото, където се бил видял с момчето, и му наредил да го покани с най-любезни думи да се яви пред него. Отишъл стражът, срещнал се с момчето и му рекъл:
— Царят те кани за добро! Иска да те запита за нещо, а после ще се върнеш по живо, по здраво у дома си!
— Слушам и се подчинявам на повелята на царя! — рекло момчето.
Тръгнало то с него. Стигнали при царя и то му се поклонило, възхвалило него и Аллаха, царят му върнал поздрава и му наредил да седне…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И ЧЕТИРИНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че царят запитал:
— Ти знаеш ли кой разговаря снощи с тебе?
— Да! — отговорило момчето.
— А къде е сега този човек?
— Той е същият, който сега разговаря с мене!
Царят наредил да поставят кресло до неговото, сложил го да седне и наредил да донесат ядене и пиене.
— Ти, момко — рекъл царят, — вчера ми спомена, че знаеш начин, чрез който да отблъснем от земята си хитрия цар на Индия! Какъв е този начин? Кажи ми и аз ще те направя първи везир, ще слушам мнението ти по всички дела и ще те възнаградя богато!
— Нека наградата си остане у тебе, царю! — казало момчето. — Нали царщината ти, приказките и сплетните на жените ти ти подсказаха да убиеш баща ми Шаммас заедно с останалите везири!
— Момко, наистина ли си син на Шаммас? — запитал царят, като се изчервил от срам, и тежко въздъхнал.
— Да, Шаммас бе мой баща! — отговорил момчето. — И аз съм му син!
Навел царят глава, очите му се насълзили, той помолил прошка от Аллаха и казал:
— Момко, погубих баща ти поради невежеството си, лошите съвети и женските сплетни! Бъди снизходителен към мене! Назначавам те на мястото на баща ти! Колкото до думите ти за жените, ще подготвя отмъщение за тях и за онова, което е между бедрата им, когато определи всевишният Аллах! Кажи ми какво си измислил!
— Дай ми обет — казало момчето, — че няма да ме сполети онова, от което баща ми не успя да се спаси, защото наистина се боя за живота си!
— Нека това бъде обет между нас пред Аллаха! — възкликнал царят. — Няма да отстъпя от думите си, каквото ми наредиш — ще го изпълня!
Душата на момъка се отпуснала, отворило му се по-голямо желание да говори и той рекъл:
— Царю, хитростта зависи от времето, когато пратеникът дойде при тебе за отговор. Ти трябва да отложиш този отговор! Когато той се яви при тебе, ти го отпрати да изчака още един ден! Той ще ти каже, че неговият цар е определил този срок, и ще настоява за отговор! Кажи му да почака още ден! Той няма да се съгласи, ще излезе гневен навън, ще тръгне из града и ще вика с пълен глас: „Хора, аз съм пратеник от царя на Индия, който има силна воля и решителност от желязо изляна! Той ме проводи с писмо до царя ви и се закани, че ако не се върна в определените от него дни с отговор, мъстта му ще падне върху вас! Дойдох при вашия цар и му предадох писмото! Той го прочете, обеща да ми даде отговор в уречения срок, но не го даде, а поиска отсрочка от един ден! Не мога повече да чакам! Тръгвам към моя цар и ще му разкажа какво ми се случи! Вие бъдете свидетели на всичко!“ Твои съгледвачи ще ти предадат думите му. Тогава ти го извикай и любезно му кажи: „Вестоносецо, какво те накара да ме ругаеш между поданиците ми! Заслужаваш за това най-бърза гибел! Но нали древните са казали: «Прости на онзи, който не знае какво е благородство!» Да, аз закъснявам с отговора си, но причината не е в някаква моя слабост, а в многото работа и малкото свободно време да го приготвя!“ После поискай да ти донесат писмото и го прочети втори път, а когато свършиш, засмей се и му кажи: „А ти имаш ли някакво друго подобно писмо, че и на него да напишем отговор!“ Пък той ще ти отговори: „Да, имам!“, а когато ти поискаш да ти го даде, той ще ти каже: „Всъщност… нямам!“ Тогава му речи: „Твоят цар е обезумял! Пише ми писмо с такива думи, че просто ме заставя да тръгна с войската си срещу него, да завоювам страната му и да му отнема царството! Но този път аз му прощавам за лошото възпитание, то е проява на дребен ум и на слаба воля! Пък ако той не уважава себе си и направи нещо, нека чака беда! Царят, който те е изпратил, е глупак и невежа, той не мисли за последствията, няма мъдри везири! Ако беше умен, щеше да се посъветва с някой от приближените си, преди да ни праща такива смешни думи! Но аз имам отговор, достоен за писмото му, че и нещо отгоре! Неговото писмо ще пратя на писарчетата в библиотеката, те ще се попикаят от смях!“ След това изпрати, царю, да ме извикат! Когато се явя, ми заповядай да прочета сам писмото и да му отговоря…