Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Мистър Домби ги посреща с обичайното си достолепие и стои изправен пред камината в познатата си поза. Той усеща, че обществото го наблюдава през техните очи, че го следи посредством портретите по стените, че мистър Пит, поставен върху библиотечния шкаф, е представител на това общество, че дори висящата на стената географска карта има очи.
— Необикновено студена зима — казва мистър Домби… за да заблуди обществото.
— По дяволите, сър — възкликва майорът, обзет от горещи приятелски чувства, — Джоузеф Багсток хич не го бива да се преструва. Ако искате да се отдръпнете от приятелите си, Домби, и да им обърнете гръб, Дж. Б не е подходящ човек за тази работа. Джо е груб и непреклонен, сър. Прям, сър, прям е Джо. Негово кралско височество покойният херцог Йоркски ми оказа голяма чест — дали заслужено или незаслужено, това няма никакво значение, — като ми рече: „Ако сред моите хора има някой, на чиято откровеност мога напълно да разчитам, то това е Джо… Джо Багсток.“
Мистър Домби изразява съгласието си.
— Е, Домби — продължава майорът, — аз съм светски човек. Нашият приятел Финикс, ако мога да си позволя да го наричам така…
— Това е чест за мен, уверявам ви — казва братовчедът Финикс.
— … също е светски човек — добавя майорът, като поклаща глава — и вие, Домби, сте светски човек. Когато се съберат трима светски мъже, които са приятели помежду си… както се надявам… — Той отново се обърна към братовчеда Финикс.
— Несъмнено — уверява го братовчедът Финикс, — най-добри приятели.
— … които са приятели помежду си — подхваща пак майорът, — според стария Джо (Дж. може и да греши) много лесно е да се предугади мнението на обществото по който и да било въпрос.
— Безспорно — казва братовчедът Финикс. — Всъщност това е напълно очевидно. Аз извънредно много желая, майоре, да изразя пред приятеля си мистър Домби своето голямо изумление и съжаление, че моята прекрасна и изискана родственица, която притежаваше всички качества, за да направи един мъж щастлив, е могла до такава степен да забрави своя дълг към… всъщност към обществото… и да се компрометира по такъв начин. От този момент насам се чувствувам непрекъснато дяволски потиснат и снощи рекох на Лонг Саксби — той е висок шест фута и десет инча и навярно приятелят ми Домби го познава, — че тази история страхотно ме разстрои и от нея ме заболя жлъчката. Тази гибелна катастрофа навежда човек на мисълта — заявява братовчедът Финикс, — че самото провидение направлява всички тези събития, защото, ако сега леля ми бе жива, такава дяволски жизнена жена като нея направо би се съкрушила и всъщност би станала жертва.
— И така, Домби… — разпалено се обажда майорът, опитвайки се да продължи речта си.
— Моля ви — прекъсва го братовчедът Финикс. — Позволете ми да кажа още няколко думи. Приятелят ми Домби ще ми разреши да добавя, че ако нещо би могло да засили адските ми мъки в момента, то това е изумлението, с което светът с пълно право ще погледне на моята прекрасна и изискана родственица (моля за позволение все още да я наричам така), след като за нея се предполага, че се е компрометирала с човек — всъщност един мъж с бели зъби, — заемащ много по-ниско обществено положение от съпруга й. Аз считам за свой дълг най-настоятелно да помоля приятеля ми Домби да не обвинява моята прекрасна и изискана родственица, докато вината й не бъде окончателно доказана, но наред с това искам да уверя приятеля ми Домби, че родът, на който аз се явявам представител и който вече е на изчезване (този факт навява на човека дяволски печални мисли), няма да му прави никакви спънки и с готовност ще даде съгласието си за всякакво достойно разрешение на въпроса, което той счете за необходимо. Вярвам, че приятелят ми Домби правилно ще разбере чувствата, които тази печална история предизвиква у мен, и… всъщност струва ми се, че не е нужно повече да занимавам мистър Домби с други размишления.
Мистър Домби се покланя, без да вдига очи и без да казва нещо.
— И така, Домби — заговаря майорът, след като обстоятелствата, свързани с дамата, бяха изложени от нашия приятел Финикс с такова красноречие, каквото стария Джо Б. не е чувал никога досега — кълна се в бога, никога — възкликва майорът, съвсем посинял, стиснал бастуна си в средата, — аз ще се възползувам от нашето приятелство, Домби, за да осветя въпроса от друга страна. Сър — продължава майорът, издавайки конското си пръхтене, — в подобни случаи обществото предявява своите изисквания, които трябва да бъдат удовлетворявани.