Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Изпълни ли добре задачата си в Мурано?
— Ах, слава богу, че имах щастието да ви намеря. Имам да ви съобщавам важни неща. Отнесох и предадох писмото ви както ми бяхте заповядали и си отидох веднага след като го видях в ръцете на вратарката, макар че калугерката ми каза да почакам. След завръщането си не можах вече да ви намеря, но няма значение. Рано на следната сутрин дойде един от моите другари, който беше при манастирската врата, когато предадох писмото, събуди ме и каза, че трябва да отида пак в Мурано, понеже вратарката искала непременно да ми говори. Отидох. След като почаках няколко минути, сестрата ме въведе в една стая за разговори, където една красива като зората калугерка ми задава в продължение на повече от един час най-различни въпроси, които се свеждаха до това, да й кажа кой сте, или поне на кое място бих могъл да ви намеря. Както знаете, не можех да й дам задоволителен отговор. Най-после тя излезе, но ми заповяда да чакам и след два часа се върна с едно писмо, което ми предаде. Каза ми, че ако успея да ви връча писмото и да й дам отговор, ще ми даде две цехини. Междувременно, докато ви намеря, трябвало да ходя всеки ден в манастира, за да й показвам писмото. За всяко отиване ще получавам по четиридесет солди. По този начин спечелих досега двеста лири, но страхувам се, че работата ще й омръзне и зависи само от вас, добри господине, да ми дадете възможност да спечеля две цехини, като отговорите на писмото с два реда.
— Къде е писмото?
— Заключено е у дома, понеже постоянно се страхувам да не го загубя.
— Та как бих могъл тогава да напиша отговора му?
— Имайте добрината да ме почакате тук, за по-малко от четвърт час ще се върна с писмото.
— Няма да те чакам, защото за мен този отговор не представлява никакъв интерес. Но кажи ми, как си могъл да дадеш на калугерката надежда, че ще ме намериш? Ти си мошеник, защото невероятно е, че тя би ти поверила писмото, ако ти не си й дал надежда, че ще можеш да ме намериш!
— Не съм мошеник, защото изпълних точно това, което ми бяхте възложили. Но за всеки случай аз й описах точно вашия костюм, вашите закопчалки, вашия ръст и уверявам ви, че от десет дни насам разглеждам всяка маска с вашата фигура. Но напразно. Наистина сега познавам отново закопчалките на обувките ви, но мисля, че днес сте с друг костюм. Ах, господине, не ви струва нищо да напишете няколко реда. Бъдете тъй добър и ме почакайте тук, в кафенето, един момент!
Не можех да устоя по-дълго на любопитството си и реших не да го чакам, а да го придружа до дома му. Нужно беше само да пиша, щом получех писмото. С това щях да си доставя едно удовлетворение и същевременно щях да дам възможност на форлана да спечели две цехини. На следния ден ще сменя закопчалките на обувките и маската си и ще мога да се смея на всички търсения.
Придружих моя форлан до вратата му. Той влезе и ми изнесе писмото. Отидох с него в една гостоприемница, наредих да ми се даде стая и да се запали хубав огън, и казах на човека да чака. Отворих дебелото писмо и първото, което видях, бяха двете писма, които й бях върнал, за да я успокоя за последиците от нейната непредпазливост.
При вида им аз получих толкова силно сърцебиене, че трябваше да седна. Връщането на писмата беше сигурен знак за моето поражение.
Освен тези две писма, видях едно малко писъмце, надписано за М.М. и подписано със С. Прочетох го, то съдържаше само следните думи:
„Маската, която ме придружи на отиване и на връщане, мисля, не би изобщо отворила уста, ако не бях направила забележката, че прелестите на твоята душа са още по-привлекателни от тези на твоето лице. Той ми отговори: едното видях, другото вярвам. Продължих, че не разбирам защо ти не си говорила с него, а той ми отговори със смях: не исках да й бъда представен, затова тя ме наказа, като не обърна никакво внимание на присъствието ми. Това бе целият ни разговор. Исках да ти изпратя това писъмце днес, но ми беше невъзможно. Сбогом!“
След като прочетох тази бележка, която отговаряше точно на истината и можеше да служи като доказателство за смекчаване вината на калугерката, сърцебиенето ми намаля. Вероятността да се видя изобличен в несправедливост ме възхити, вдъхнах си смелост и прочетох следното писмо:
„Една слабост, която намирам за твърде оправдана, ме направи любопитна да узная какво сте казали за мен по пътя на графинята. Използувах един благоприятен момент, за да й кажа незабелязано да бъде така добра и да ми съобщи това най-късно на следната сутрин, тъй като предвиждах, че вие ще ми направите следобед посещение. Нейното писъмце, което ви изпращам с молба да прочетете, ми се предаде едва половин час след като си бяхте отишли.