Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Последните думи на Филип толкова развълнуваха кралица Ана, че той я съжали. Взе ръката й и я целуна нежно. Тя не почувства, че в тази целувка, въпреки бунта и обидата, имаше прошка за осем години ужасни страдания.
Филип замълча. Той позволи на вълнението от думите му да улегне. Няколко секунди по-късно оживено и дори весело каза:
— Днес още не си тръгваме, имам план.
Погледна към вратата, надявайки се да види Арамис, чието отсъствие започваше да го безпокои. Кралицата майка изрази желание да се прибере.
— Останете майко — каза Филип, — искам да ви помиря с господин Фуке.
— Но аз не враждувам с господин Фуке, а само се боя от неговата разточителност.
— В това ние ще въведем ред и от днес суперинтендантът ще проявява само най-добрите си качества.
— Кого търси ваше величество? — попита Хенриета, която забеляза, че кралят поглежда към вратата. Тя искаше да го засегне, тъй като мислеше, че той чака Ла Валиер или писмо от нея.
— Сестро моя — отвърна младият човек, който отгатна с учудваща проницателност тайната мисъл на принцесата, — чакам един прекрасен във всяко едно отношение човек, добър съветник, когото искам да представя на събралите се, предоставяйки го на вашата милост. Ах, д’Артанян, влезте!
Д’Артанян влезе:
— Какво ще заповядате, ваше величество.
— Кажете, къде е ванският епископ, вашият приятел? Аз го чакам, а той не се появява. Наредете да го намерят.
Д’Артанян беше учуден. Впрочем учудването му не продължи много. Той реши, че Арамис по поръчка на краля е напуснал тайно Во, а сега кралят иска да запази тайната на това пътуване.
— Ваше величество настоява да бъде намерен господин Дербле? — попита той.
— Да, настоявам! — отвърна Филип. — Той не ми е толкова необходим, но ако все пак го откриете…
„Отгатнах!“ — каза си д’Артанян.
— Този господин Дербле — забеляза Ана Австрийска, — ванският епископ, приятел ли е на господин Фуке?
— Да, ваше величество, той някога е бил мускетар. Ана Австрийска се изчерви.
— Той е един от четиримата храбреци, които навремето извършиха толкова чудеса.
Кралицата майка веднага се разкая за желанието си веднага да го ухапе. За да запази зъбите си, прекрати разговора.
— Какъвто и да е вашият избор, сине мой, аз съм уверена, че ще бъде великолепен.
Всички се поклониха.
— Ще видите — продължи Филип — дълбокомислието на Ришельо без стиснатостта на Мазарини!
— Първи министър, ваше величество? — попита изплашеният принц брат си.
— Мили братко, ще ви разкажа за това по-късно. Но колко е странно, че господин Дербле все още не е тук!
Той нареди на лакея:
— Нека предупредят господин Фуке, че трябва да поговоря с него. О, във ваше присъствие! И не си тръгвайте.
Дьо Сент-Енян се върна с добри вести от кралицата. Тя била останала в леглото, защото си пазела силите да изпълни всички заповеди на краля. Докато навсякъде търсеха суперинтенданта и Арамис, новият крал спокойно продължаваше да държи изпита си. Всички, абсолютно всички членове на кралската фамилия, офицерите, лакеите, всички виждаха пред себе си Людовик и само Людовик с неговите жестове, глас и навици.
От днес нищо не можеше да заплашва узурпатора. Колко леко провидението бе съборило най-висшата фигура в света, за да постави на нейно място най-ниската и обезправена! Разговорът между членовете на кралската фамилия се прекрати от само себе си. Загриженият Филип забрави да освободи брат си и принцеса Хенриета. Те се учудваха на това и малко по малко губеха търпение. Ана Австрийска се наведе към сина си и му каза няколко думи на испански.
Филип не знаеше този език. Той побледня пред тази неочаквана и непреодолима трудност.
— Е, какво! Защо не ми отговаряте? — каза Ана Австрийска.
— Що за шум? — Филип, се обърна към вратата, която водеше към тайната стълба.
Чу се глас, който викаше:
— Оттук, оттук! Още няколко стъпала, ваше величество!
— Гласът на господин Фуке! — каза д’Артанян, който стоеше близо до кралицата майка.
— Сигурно идва господин Дербле — добави Филип.
Но той видя съвсем не този, когото очакваше. Всички обърнаха очи към вратата, където трябваше да се появи Фуке. Там обаче не се появи той. Страшен вик се раздаде от всички страни, към него се добавиха мъчителните викове на краля и на всички свидетели на тази сцена. Никога нито един човек от двора, колкото и любопитна и чудесна да е била неговата съдба до този миг, каквито и приключения да е преживял, не беше виждал нищо подобно на това, което стана в кралската спалня. През полузатворените щори проникваше разсеяна светлина, която се задържаше от големите кадифени завеси върху тежка атлазена подплата. Очите на свидетелите на сцената малко по малко бяха свикнали с мекия полумрак и всеки по-скоро се досещаше за присъствието на останалите, отколкото да ги вижда отчетливо. Но и при тези обстоятелства нито една подробност не се изплъзна от вниманието на присъстващите и всичко изглеждаше ярко, сякаш осветено от слънцето.