Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Тя пипна Биргит по рамото да я спре и заоглежда една олющена сграда. От половината прозорци висеше захабено пране. Тънкият писък на бебе долиташе някъде отвътре. Беше с подходящия брой етажи — шест. Сигурна беше, че бяха шест. Нинив настояваше, че били пет.
— Не мисля, че е редно да стърчим на едно място и да зяпаме — промълви Биргит. — Хората ни гледат.
Това не беше съвсем вярно, Биргит просто се тревожеше за нея. Мъже без ризи, само с дрипави елеци се тътреха по улицата и слънчевите лъчи святкаха по бронзовите халки на ушите им и по бронзовите пръстени по ръцете им, или се промъкваха крадешком като безпризорни псета, готови да ти се озъбят или да те ухапят. По същия начин се държаха и жените, в техните захабени рокли и с техните накити, също така от бронз и с цветни камъчета. Всички — и мъжете, и жените, носеха в коланите си криви кинжали и в повечето случаи по още един, обикновен.
Всъщност никой не им обръщаше внимание, въпреки че състареното лице на Биргит изглеждаше предизвикателно, а тя самата беше доста висока за ебударка. Това можеха да видят хората в тях благодарение на не толкова простите вътъци на Въздух и Огън, които Елейн сама бе заплела навътре и овързала. Биргит сега бе жена с тънки бръчици покрай черните очи и с черна леко прошарена коса. Преобразяването беше толкова по-лесно, колкото повече се придържаш към истинския облик на човек, така че косата, падаща по гърба на Биргит и овързана на четири плитки с парцалива зелена лента, беше значително по-дълга от това, което носеха ебударките, но пък и самата Елейн не беше пожелала да си отреже своята и като че ли на околните им беше все едно. Преобразяването беше съвършено — тя само съжаляваше, че сега й се налага да се поти. С добавката и на един още по-сложен вътък на Дух, прикриващ способността на една жена да прелива, Елейн беше минала покрай самата Миреле на път извън палата тази сутрин. Все още го държеше — вече няколко пъти бяха мяркали Вандийн и Аделиз от тази страна на реката.
Дрехите им, разбира се, не бяха част от вътъците, а груби вълнени рокли с избеляла бродерия по ръкавите и около дълбоките тесни деколтета. Ризите и чорапите им също бяха вълнени и Елейн поне я сърбеше. Тилин им беше осигурила тези облекла наред с куп полезни съвети и два брачни кинжала в бели кании. Изглежда, омъжените жени биваха предизвиквани много по-рядко, отколкото неомъжените, а вдовиците, отхвърлили втори брак — най-малко от всички. Възрастта също помагаше. Никой нямаше да предизвика една сивокоса бабичка, макар че, виж, тя можеше да те предизвика.
— Мисля, че трябва да влезем — каза Елейн и Биргит тръгна пред нея, с едната ръка на ножа си, за да отвори небоядисаната врата. Вътре се откри сумрачен коридор с груби врати от двете страни и стръмно тясно стълбище от оронени тухли в дъното.
С белите кании или без тях, да влезеш в сграда, където не ти е мястото, тук беше един от добрите начини да се забъркаш в бой с ножове. Както и да задаваш въпроси или да проявиш любопитство. Тилин ги бе посъветвала на всяка цена да го избягват, но първия ден те бяха посещавали странноприемници, белязани само със сините си врати, като се канеха да казват, че изкупуват стари вещи от складове, за да ги подновят и препродадат. Тя бе останала с Биргит, а Нинив и Авиенда бяха тръгнали отделно, за да покрият повече площ. Гостилниците бяха тъмни, мръсни места и на два пъти Биргит едва я бе измъкнала навън, и двете с камите в ръце, малко преди да започне сериозната кавга. Втория път на Елейн й се наложи да прелее малко, за да спъне две жени, които хукнаха да ги гонят по улицата, и въпреки това Биргит беше сигурна, че някой ама наистина ги беше преследвал през останалата част от деня. Нинив и Авиенда се бяха натъкнали на същите трудности, само дето не бяха ги гонили; Нинив всъщност беше халосала някаква жена с трикрако столче. Така че бяха зарязали и най-невинните въпроси и сега само се надяваха да не се натъкнат на нож иззад някой ъгъл.
Биргит се заизкачва по стръмното стълбище пред нея. Миризмите на готвено се смесваха с обичайната воня на Рахад по най-неприятен начин. Бебето спря да реве, но някъде из сградата се развика жена. На третия етаж някакъв мъж с яки рамене отвори една врата тъкмо когато двете се качиха. Биргит го изгледа навъсено и той вдигна двете си ръце с длани към тях, след което отстъпи назад по коридора, изрита някаква врата и влезе. На най-горния етаж, където трябваше да се намира онзи склад, стига сградата да беше същата, мършава жена по груба ленена долна риза седеше под едно прозорче и точеше камата си — и не извърна поглед от тях, докато не отстъпиха бавно надолу по стъпалата. Тогава вече Елейн наистина въздъхна облекчено.