Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Съгласила се яребицата, пожелала да живее в покой, оскубала си перо след перо, така както били пожелали костенурките. Останала да живее при тях.
Не щеш ли от някакъв кораб, който бил потънал наблизо, изплувал един пор. Зърнал той яребицата и забелязал, че е с оскубани криле. Много се зарадвал и си помислил: „Тази яребица има мазна снага и малко пера!“ Хвърлил се върху нея и я сграбчил. Креснала яребицата, замолила костенурките да й помогнат, но те не само че не й помогнали, но се свили в черупките си, притиснали се една към друга, а като видели как порът я измъчва, се задавили от плач по нея.
— Можете ли да направите нещо друго, освен да плачете? — викнала яребицата.
— Сестро, нямаме начин да се борим с пора! — отговорили те.
Тъжно й станало на яребицата, тя престанала да се моли за живота си и си рекла:
— Не сте виновни вие! Сама съм си виновна, че за ваше удоволствие оскубах перата си! Заслужавам гибел, защото ви послушах, и не ви укорявам за нищо!…
— И аз сега не ви проклинам, жени мои! — казал цар Уарадхан. — Проклинам себе си, задето забравих, че сте само удоволствие, което сме наследили от праотеца ни Адам и заради което той е бил прогонен от рая! Забравих, че вие сте в основата на всяка вина! Подчиних ви се, избих везирите и мъдреците на царството ми, които бяха мое оръдие и сила във всичко, и попаднах във велика гибел! Ако Аллах не ми изпрати някой с правилна мисъл, който да ме насочи към спасението ми, всички ще се затрием!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И ТРИНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че цар Уарадхан влязъл в тронната зала и оплакал избитите везири и мъдреци с думите:
— О, вие! Колко ми е черно сега пред очите, искам да ви видя поне за миг и да ви се извиня, да запазя живота ви!
Цял ден тънал той в море от мъки, нито ял, нито пил, а когато се мръкнало, се преоблякъл в дрехи на бедняк, така че никой да не можел да го познае, и излязъл из града с надежда да чуе дума, която да го поуспокои. Зърнал двама самотни момци, които седели край някаква ограда, и двамата били около дванайсетгодишни. Приближил се царят, за да чуе какво си приказват, и чул единият да казва на другия:
— Да знаеш, братко, какво ми разказа баща ми снощи — колко поразии са засегнали посевите му, каква засуха е настъпила и не е валял дъжд, какви беди са се стоварили над града ни!
— А ти знаеш ли защо са настъпили тези беди? — запитал другият.
— Не, но ако ти знаеш, кажи ми!
— Да, знам! Царят ни избил своите везири и държавни първенци без вина само за да угоди на възлюблените си жени! Везирите го порицали, а той не само че не ги послушал, ами наредил да ги погубят, като се подчинил на желанието на жените си! Дори убил Шаммас, който бил везир и на баща му преди него. Но сега царят ни се бои, вижда какво ще стори Аллах с него заради греховете на жените му!
— А какво ще направи Аллах с него?
— Царят на Индия гледа с пренебрежение към нашия цар! Даже се говори, че му е пратил писмо, в което го ругаел и му казвал: „Построй ми дворец сред морето! Не го ли направиш, ще пратя срещу тебе воини, ще превзема царството ти, ще избия мъжете ти, ще пленя харемите им!“ Пратеникът на Индия му дал срок три дни да отговори! А царят на Индия, братко, е упорит и жесток, силен и непобедим. Ако нашият цар не изпълни повелята му, очаква го гибел, а когато царят ни загине, другият цар непременно ще отнеме имотите ни, ще избие мъжете и ще плени жените им!
Царят се разтреперил, прегърбил се и си помислил: „Та това са думи на мъдрец! Той каза нещо, което знам само аз! Тайната е у мене, никой не знае тази вест освен мен! Как я е узнало това момче? Я да ида аз при него и да го заговоря, пък ще моля Аллах спасението ни да дойде от неговите ръце и уста!“ Приближил се до момчето и любезно го заговорил:
— Любими синко, ти говореше за нашия цар! Той стори голямо зло — и за него самия, и за народа ни! Но кажи ми, момче, откъде знаеш, че царят на Индия е написал такова писмо до нашия цар?
— Научих го от древните книги! — казал момъкът. — Нищо не остава скрито от очите на Аллах, а хората са потомци на Адам!
— Така е, синко! — рекъл царят. — Но има ли нашият цар начин да защити себе си и царството си от тази велика беда?