Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Вама — продума Далинар.
— Далинар.
— Искам да обсъдя нещо с тебе — продължи Далинар. — Впечатлен съм от постигнатото от теб на платата с леката ти конница. Кажи ми как преценяваш кога да рискуваш и да нападнеш с всичките си ездачи? Загубата на конете лесно може да надхвърли приходите ти от скъпоценните ядра, а ти успяваш да уравновесиш това с хитри стратегии.
— Аз… — Вама въздъхна и отмести поглед. Наблизо неколцина младежи гледаха Далинар и се подсмихваха. — Всичко е въпрос на…
В другия край на острова се разнесе по-силен шум. Вама пак заговори, но очите му току пробягваха нататък. Последва взрив на още по-звучен смях. Далинар се насили да погледне. Видя жени, покрили устите си с длан, и мъже, които се прокашлят, та да затулят възклицанията. Половинчати опити за запазване на алетското благоприличие.
Далинар отново се обърна към Вама.
— Какво става?
— Съжалявам, Далинар.
До него Сиви пъхна под мишница някакви листове. Понесе погледа на Далинар с пресилено безгрижие.
— Извинете ме — рече той. Свил ръце в юмруци, Далинар се отправи към източника на шума в другия край на острова. Щом наближи, онези стихнаха, разделиха се на по-малобройни групички и взеха да се разотиват. Бързото им пръсване изглеждаше почти нарочно. Така го оставиха лице в лице със Садеас и Аладар, които стояха заедно.
— Какви ги вършите? — попита ги Далинар.
— Празнуваме — отвърна Садеас и тикна в уста парче плод. — Очевидно е.
Далинар пое дълбоко дъх. Изгледа Аладар, дълговрат и плешив, с мустаци и брадица под долната устна.
— Би трябвало да се срамуваш — изръмжа му Далинар. — Навремето брат ми те имаше за приятел.
— А мене — не? — обади се Садеас.
— Какво сте направили? — поиска да узнае Далинар. — За какво приказват всички и се подхилкват в шепа?
— Все приемаш, че аз съм направил нещо — възрази Садеас.
— Понеже когато си помисля, че не си, бъркам.
Садеас се усмихна тънко. Накани се да отговори, обаче поразмисли и накрая само натъпка още един резен плод в устата си. Дъвчеше и се хилеше. Каза само:
— Вкусно е — и се обърна да си ходи.
Аладар се позабави, сетне поклати глава и го последва.
— Никога не съм си помислял, че си пале, което върви по петите на стопанина си, Аладар — провикна се Далинар подире му.
Никакъв отговор.
Далинар изръмжа и пак тръгна през острова в търсене на някой от неговия лагер, който да е чул какво става. Явно Елокар закъсняваше за собственото си увеселение, но Далинар вече го съгледа да се задава. Още нямаше и помен от Хал или Тешав — те несъмнено щяха да дойдат днес, когато Хал вече бе Броненосец.
Можеше и да се наложи Далинар да иде на някой от другите острови, където се сбираха по-дребните светлооки. Тръгна, но спря, понеже дочу нещо.
— А, Сиятелни господарю Амарам — провикна се Шутът. — Надявах се, че ще мога да те видя тази вечер. Цял живот се уча как да накарам хората да се чувстват нещастни и е истинска радост да срещна някого с такава вътрешна дарба в същото това умение, какъвто си ти.
Далинар се обърна и съгледа Амарам, който бе дошъл току-що. Носеше наметалото на Сияйните рицари и държеше под мишница куп листове. Спря до столчето на Шута. Осветената вода придаваше на лицата им лилав оттенък.
— Познавам ли те? — попита Амарам.
— Не — безгрижно отвърна Шутът. — Но за щастие можеш да добавиш това към списъка с много, много неща, за които си невеж.
— Обаче вече се запознахме — отвърна Амарам и подаде ръка. — Значи списъкът е с една точка по-къс.
— Моля ти се — възрази Шутът и отказа да се здрависа. — Не бих искал това да се допира до мен.
— Това?
— Нещото, което ползваш, за да изглеждат ръцете ти чисти, господарю Амарам. Ще да е някое истински силно вещество.
Далинар забърза нататък.
— Далинар — обади се Шутът и кимна.
— Шуте. Амарам, какви са тези книжа?
— Една от твоите писари ги взе и ми ги донесе — обясни Амарам. — Преписи от това се разпространявали на празненството преди да дойдеш. Чиновничката ти помислила, че Сиятелната Навани може да поиска да ги види, ако вече не ги е видяла. Къде е тя?