Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Очевидно гледа да е по-далече от тебе — отбеляза Шутът. — Късметлийка.
— Шуте — остро рече Далинар. — Нещо против?
— Рядко.
Далинар въздъхна, обърна се към Амарам и взе хартиите.
— Сиятелната Навани е на друг остров. Знаеш ли какво пише тук?
Амарам посърна.
— Ще ми се да не знаех.
— Мога да те халосам по главата с чук — предложи с радост Шутът. — Един хубав удар ще ти помогне да забравиш и ще направи чудеса с мутрата ти.
— Шуте — безизразно повтори Далинар.
— Само се шегувам.
— А, хубаво.
— Чукът няма и да нащърби дебелата му чутура.
Амарам удивено се обърна към него.
— Много добре докарваш това изражение — похвали го Шутът. — Дължи се на голям опит, предполагам?
— Това ли е новият Шут? — попита Амарам.
— Имам предвид — поясни Шутът, — че не бих искал да наричам Амарам имбецил…
Далинар кимна.
— … понеже после има да му обяснявам какво значи думата, а се съмнявам някой от двама ни да разполага с толкова време.
Амарам въздъхна.
— Защо никой не го е убил досега?
— Тъп късмет. Късметлия съм, че всичките сте толкова тъпи — каза Шутът.
— Благодаря ти, Шуте — отвърна Далинар, взе Амарам под ръка и го замъкна настрани.
— Още едничка, Далинар! Само една последна обида и го оставям на мира.
Продължиха да вървят.
— Господарю Амарам — провикна се Шутът, стана да се поклони и заговори с тържествен глас. — Поздравявам те. Ти си онова, което по-незначителни малоумници като Садеас се домогват да станат.
— Книжата? — настоя Далинар, като подчертано не обръщаше внимание на Шута.
— Представляват запис на твоите… преживявания, Сиятелни — тихо отговори Амарам. — Които имаш по време на буря. Записани от самата Сиятелна Навани.
Далинар взе листовете. Неговите видения. Вдигна глава и забеляза как групи хора се трупат на острова, бърборят, смеят се и току го поглеждат.
— Разбирам — прошепна той. Сега скришните подсмихвания имаха смисъл. — Би ли намерил Сиятелната Навани.
— Както желаеш — отвърна Амарам, но се закова на място и посочи. Навани беше на съседния остров и крачеше към тях. Изглеждаше гневна.
— Какво мислиш, Амарам? За нещата, които се говорят за мене?
Амарам го погледна в очите.
— Явно това са видения от Всемогъщия, които ни се дават в много тежки времена. Иска ми се да знаех съдържанието им по-рано. Дават ми голяма вяра в моя пост и в това, че ти си турен за пророк на Всемогъщия.
— Един мъртъв бог не може да има пророци.
— Мъртъв… Не, Далинар! Очевидно тълкуваш неправилно тази забележка от виденията. Говори, че е мъртъв в умовете на хората, че те вече не се вслушват в заповедите му. Бог не може да умре.
Амарам изглеждаше толкова добросъвестен. А защо не помогна на синовете ти? Гласът на Каладин отекна в ума на Далинар. Разбира се, тогава Амарам отиде при него, извини се и обясни, че — с издигането си в Сияен рицар — не можел да помага на едната страна срещу другата. Каза, че трябва да стои над ежбите между Върховните принцове, дори и това да му причинява болка.
— А предполагаемият Вестител? Нещата, за които те помолих? — попита Далинар.
— Още проучвам.
Далинар кимна.
— Изненадах се — отбеляза Амарам, — че остави роба начело на телохранителите си.
Той хвърли поглед настрани. Далинаровите пазачи за тази нощ стояха току до острова, на обособено място заедно с останалите телохранители и адютанти, включително и поверениците на присъстващите благородни дами.
Съвсем неотдавна малцина имаха потребност да водят охрана на празненство. А сега мястото беше претъпкано. Капитан Каладин не беше тук; той почиваше след престоя зад решетките.
— Добър войник е — тихо отговори Далинар. — Просто носи белези, които трудно зарастват.
Веделедев ми е свидетел, рече си той, че и аз имам същите.
— Просто се тревожа, че не е способен да те защитава както трябва — продължи Амарам. — Твоят живот е важен, Далинар. Ние се нуждаем от виденията ти, от това да ни водиш. Но ако вярваш на този роб, така да бъде. Макар че аз определено не бих имал нищо против да чуя едно извинение от него. Не заради суетата ми, а за да знам, че е загърбил заблудата си.
Далинар не отговори, понеже Навани мина по мостчето и дойде на техния остров. Шутът подхвана някаква обида, но Навани го перна през лицето с книжата и почти не го погледна, докато вървеше към Далинар. Шутът я проследи с очи. Търкаше лицето си и се усмихваше.